А си мислех, че изцепките на образователния министър и компания са свършили с шоуто на слави. Вече му се налага наистина да мълчи, или поне да отрича да е казвал или участвал в каквото и да е. Който още не е гледал заснетото разговорче между Орешарски и Вълчев, да пусне все пак телевизора или някой от видео сайтовете, няма начин да го пропусне. Явно го подцених, че и Орешарски барабар с него, цинизма им наистина е завиден. Много жалко, че премиерчето ни счита тези явления като част от батъл-стреса на преговорите със синдикатите
В друга част от вселената Абсурдистан Би-Джи, един кмет в разгара на кампанията си се е засилил да раздава наляво надясно фото-опортюнитита, усмивки и китки, включително и на световно известни цигулари, алергични към цветя. Мда, варненския Кирил Йорданов отдавна не беше правил подобни protocol malfunctions, но явно ожесточената борба за медийно присъствие и внимание си взима своето. Близки са ни спомените как с почти подобно престараване, един Добрин Митев си отиде от уж сигурен пост, а сегашния К. Йорданов обра протестния вот. Май е време и тук да му се каже, но не само от Найджъл Кенеди, а и от варненците:
„What the fuck is that?“
Публичните ни личности не престават да ме изумяват…