Нови стари изненади в МОМН

Интересно, вътрешното ми предположение се оказа по-достоверно от някои други източници. Игнатов все пак е бил готвен за наследник на Фандъкова, очевидно.

So long for trusting my sources… Обратно за второ мнение :)

Това, което ще ми прави впечатление и ще следя с още по-засилено внимание от новата година, са стратегическите промени, които явно се гласят и как ще се отразят на реалната практика и промени от герб-аджиите в образованието.

Очевидец съм (Sources! Sources!) как се правят опити за директно противопоставяне на старата червена клика, особено по места, както и опитите да бъде балансирана и да й се играе на ръб от нововластниците. Именно заради кадруването.

бойко борисов няма кадри в образованието, а и не само там. Има много малко такива, на които да се довери, поне за пред публика. Доколко ще е възможно да бъде карано на ръка всичко от него, цялата държава – ще видим до догодина. Но той съвсем сериозно си подготвя почвата за централизация.

От месеци се работи по промяна на правната база на регионални инспекторати, местни училища, както и за тези на републикански бюджети. Посоката – повече иззета местна власт от общините и дадена на инспекторатите и оттам – в министерствата. Да не говорим пък за съвсем регулярното омитане на главите на РИО-тата. Там трябва да се очакват нови, стари, изненади.

Защо да назначаваш някой, ако след месец „трябва“ да го уволниш?

Как би ви прозвучало, ако ви кажат, че дадена позиция вече не е добра за вас, защото след месец ще трябва да бъдете уволнени?

Това е реален случай, и то от родното ни образование. И позицията изобщо не е за секретарска работа.

Доста време мислих за този парадокс и кое би го подбудило. И взеха да ми светват някои варианти.

Вълчев може и да тръби наляво и надясно че е внедрил диференцираното заплащане и прочие пропаганда, но истината е, че това са жълти стотинки като дял от вече избледнелите сребърници на учителските заплати. Янката Такева колкото и да не върши работа, от време на време пророкува и верни апокалиптични неща. Като например, че след месец-два, като дойде зимата,  много училища ще останат без средства заради делегираните бюджети. И тогава ще падат глави на директори като изкупителни жертви. Но не всички.

Някои може да намерят допълнително упование, ако са слушкали. Тогава братската ръка на общината ще се разпростре и ще удари рамо на „своите“ хора, срещу разумната комисионна, разбира се. Вече не е дори и публична, а печално обществена не-тайна далаверстването с горива, дипломи, поръчки, ремонти и де що каквото може в нашите школа. А пък черните овце се знаят от почти цялото стадо. Лошото е, че не остават бели такива вече…

Така че като минат фанфарите от тържествените обръщения на куцо, сакато, ръбато и чепато, наблюдавайте как ще започнат воплите на потъващите школа, де от некомпетентност, де от пресъхване, както и силно избирателните опити на общините да играят ангелчета-спасители. Но само за преданните на тях в епархията.

Изявление – обръщение на Сергей Станишев за 15 Септември към българските ученици и учители по повод първия учебен ден

Нашичкия застрелян мини-председател решил да се репчи и възпитава и учениците по училищата още от първия учебен ден.

Дори иска да му четат изявленията и речите, като на парад – за учениците при откриването сутринта на 15-ти, а на учителите – като на заварка, след приключването му. Реално байчо Серго е скалъпил 2 (две) такива речи за четене, които имат много общи неща.
Ако има желание, ето ги какво представляват (backup links), който иска, да си ги чете с кеф и преди 15-ти.
Няколко неща в тях, обаче, бият на очи….
Първо, че Сергейчо се е престрашил и е написал първия ред с обръщенията на ръка, след като са му ги измъдрили и приготвили от канцеларията. Браво, значи поне е минал първи клас.
После следва пълнежа за зарибяване на масите или леко напомняне с пръст за безплодните роптаения лани („Разкажете на учениците си какво означава гордост и независимост“ – тоя филм не им ли го прожектираха миналата година вече?).
И накрая е интересното:
Подписа на Сергей Станишев в обръщението към учениците

Подписа на Сергей Станишев в обръщението към учениците

... и към учителите.

... и към учителите.

Дръпнал по една джизгия и готов с подписа. На учителската другарска критика поне има наченки да не е едноизмерен, ама нейсе.
Виж, за дечурлигата си е битер да им е теглил и той вече чертата. Всъщност, знае ли го човек, може и толкоз да си знае, по една резка да дърпа само :)
Така че скъпи дечурлига, спестявам ви зора да слушате 5 минутки в повече глупости на 15-ти, да знаете, че не изпускате много. Уроците по независимост предстоят и ще са далеч по-нагледни и интересни от поредния свирчо, дето поучава стадото, за да не му избяга.
Слушкайте и (м)учете, но и (му) мислете.

Бихте ли отишли на семинар, за да знаете как да се (само)уволните най-добре?

Вече всякакви акули са надушили кръвта от съкращенията из българските училища и се опитват да се възползват от нея.

Наскоро долуцитираният спам се появява из кутиите на все повече училища, случайно или не с предстоящо преструктуриране.

Иронията: че на много от самите директори им предстои да са от другата страна на улицата и да се оглеждат за нова работа.

Та, кой иска да знае как по-ефективно да уволни другарче, че и себе си? Да заповяда! Пир по време на интелектуална чума:

Tsveta Suleva до един бюлюк и-мейл адреси на училища:

Уважаеми г-н/го Директор,

От няколко седмици различни източници посочват , че в началото на предстоящата учебна години  директорите на учебните заведения ще бъдат принудени да прекратят трудовите договори на няколко хиляди учители. През последните десетина години образователната система за първи път се сблъсква с подобен  по мащабите си проблем.

Даваме си ясна сметка колко болезнена и сложна от правна гледна точка е тази  задача, която стои пред Вас. За да Ви помогнем в спазването на изискванията на Кодекса на труда, както и да защитите интересите на ръководеното от Вас учебно заведение, си позволяваме да Ви направим следното предложение.

Новата учебна година 2008-2009 наближава и вече поставя пред Вас, заедно с  познатите Ви въпроси, и редица нови проблеми, свързани преди всичко с реализирането на делегираните бюджети в ръководеното от Вас училище.

Сред тях особено важно място заемат новите Ви ангажименти като работодател. Към най-сложните от правна гледна точка  въпроси, които предстои да решавате в следващите седмици е съобразяването на щатното разписание с възможностите на бюджета Ви.

За да бъдат ограничени до минимум многобройните пропуски и грешки при прекратяване на трудовите договори на педагогически или непедагогически персонал Ви предлагаме да се включите лично или чрез Ваш представител в Националния семинар , организиран от Балканския институт по труда и социалната политика и консултантската компания по осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд „ …….” ООД.

(още…)

Публикувано в:  on август 25, 2008 at 00:04 Вашият коментар

Завърших и Винса

Този месец най-накрая се реших да отида и на държавния изпит и след половин година протакане от магистърската теза го взех :)

отказах се най-накрая да пиша тезиса, защото темата едва ли щеше да бъде пак одобрена, макар, че присъстваше в примерните такива за специалност „Корпоративни Финанси“, когато си предадох предложението. В последствие вече я нямаше и затова се пробвах  направо на изпита. Пак късмет, Йордан Йорданов не ни беше преподавал за биномни дървета, ама да е жив и здрав Интернета :)

Това е третия български университет, който завършвам и мисля, че ми стигат, като за енциклопедична представа и основа. Каквото хубаво съм видял и успял да запомня от Морското, УНСС и Икономическия, това ще ми остане.

Вече имам повече време за четене, Го, писане на CV-та (по-скоро филтриране, няма майтап) и ходене по интервюта. Изведнъж се почувствах отново свободен.

Публикувано в:  on януари 31, 2008 at 15:37 Вашият коментар

Кръжок по Го във Варна – желаещи?

На 14 октомври ходих отново до офиса на Менса-Варна, за да доизясня някои неща.

Първото и най-важното – заплюх си един ден от седмицата, за да карам самостоятелно кръжок или школа по Го в офиса.

Второ – затвърди ми се мнението, че не искам и няма да бъда свързван повече с школата на Менса за децата, ще си водя заниманията с които деца искат от тях, защото ме познават.

Трето – окончателно се убедих, че с този ръководител, писането и изпълняването на проекти е мижи да те лажим – подписахме пост-фактум договори за летния проект и даже написаха, че са ни дали още по-малко пари от преди (заради данъци и осигуровки и т.н. – yeah, right), с недомлъвката, че ще се дават после и още(!?). А, да, подписаха и договора и заплащането и на члена, който дори беше извън страната и го замествах… Тъй, тъй, трябва да се отчете. Въпросният човек ми е донякъде колега и си е голям пич и се зарадвах да го видя на партито по приключване на школата.

Така е, луда работа. Размених две реплики на кръст с председателя, обявих на присъстващите деца, че от Ноември стартирам школата, па който иска да се запише, времето ще го доуточняваме по съгласие да е удобно и за двете смени (дано вече има училище тогава). Попитах две-три от децата, които бяха най-запалени дали им се идва да играят Го веднъж седмично и отзивите бяха повече от окуражителни…

Така че сега остава да се постарая и да разпространя новината. Ако имате някой познат, който би си падал по абстрактни и много дълбоки игри или е ученик (ученичка) с много свободно време напоследък (хехх..) и сте от района на Варна, може да ви заинтригува първата целогодишна школа по играта Го – вероятно последната игра, на която компютърът все още не може да бие напреднал човек.

От миналата година имам базата вече, не мисля да вземам такса за желаещите, не ми дава сърце, а така и така ще се ползва офиса на Менса, ул. „Македония“155, няма за какво друго да се тревожа. Засега го мисля да е в сряда следобед, но може да се промени, според желанието на оформилата се група.

Публикувано в:  on октомври 19, 2007 at 00:47 Коментари (1)

Гафове в ефир и протокол

А си мислех, че изцепките на образователния министър и компания са свършили с шоуто на слави. Вече му се налага наистина да мълчи, или поне да отрича да е казвал или участвал в каквото и да е. Който още не е гледал заснетото разговорче между Орешарски и Вълчев, да пусне все пак телевизора или някой от видео сайтовете, няма начин да го пропусне.  Явно го подцених, че и Орешарски барабар с него, цинизма им наистина е завиден. Много жалко, че премиерчето ни счита тези явления като част от батъл-стреса на преговорите със синдикатите :)

В друга част от вселената Абсурдистан Би-Джи,  един кмет в разгара на кампанията си се е засилил да раздава наляво надясно фото-опортюнитита, усмивки и китки, включително и на световно известни цигулари, алергични към цветя.  Мда, варненския Кирил Йорданов отдавна не беше правил подобни protocol malfunctions, но явно ожесточената борба за медийно присъствие и внимание си взима своето. Близки са ни спомените как с почти подобно престараване, един Добрин Митев си отиде от уж сигурен пост, а сегашния К. Йорданов обра протестния вот. Май е време и тук да му се каже, но не само от Найджъл Кенеди, а и от варненците:

„What the fuck is that?“

Публичните ни личности не престават да ме изумяват…

Публикувано в:  on октомври 8, 2007 at 19:26 Вашият коментар