(реален разговор по телефона)
- Ало, Хелпдеск-а ли е?
-Да.
-Трябва ми телефонния номер на …. … от IT отдела, вчера ме е търсил.
- Тук не предоставяме такава информация. Кой се обажда?
-Ами аз съм … … от отдела …. в централата.
-А, тъй кажи бе, че си от нашите! Ей сега ще те свържа направо с който искаше! 
Последните два месеца и нещо работя във вероятно единствената банка в България, централата на която не е в София. Ами във Варна. Почти съм късметлия.
Едно от първите неща, които ми направиха впечатление бяха огромното количество правописни грешки по документите, но вероятно това е очакваемо, предвид че обикновено това е работа на стажантите. Другото беше, че в основния банков софтуер, операциите се потвърждаваха с Escape, а не с Enter (!)
Това го бях видял бегло миналата година, но едва сега се уверих, че е така, а и разбрах предисторията.
Когато са инсталирали новата основна банкова система (предната е била под DOS, няма майтап), са им я докарали с един куп настройки по подразбиране. И понеже на абсолютно никой не му направило впечатление, видиш ли, и не си направили явно труда да попитат дали се сменят и тези настройки, така и тръгнали да обучават хората в цялата банка.
Две седмици преди края на миграцията и преминаването към новата система, един от програмистите й бил тук, за да оказва подкрепа в тези тежки моменти. Та точно той веднъж случайно попитал местните колеги, „А, ама вие защо не сте променили настройките за клавишите по подразбиране? Не е нужно да потвъждавате всичко с Esc, ето от тези файлове може да си ги промените на каквито искате, например Enter“…..
Излишно е да споменавам, че вече било късно
От време на време, в мейл-листа на Менса България се появяват истински звездни изпълнения на иронията и самоиронията…. Някои просто си заслужават да бъдат прочетени и по повече от веднъж
И какво ако някой ме нарече, примерно, „идиот“? Ми че аз си го знам. Както и всичките ми приятели. Да не говорим, че жена ми ми го напомня достатъчно често. Да тръгна да съдя някого заради това? Да бе, че цялата страна да го разбере. Може да съм идиот, но не съм луд.
По лични впечатления, поддържането на чувство за самоирония и хумор е добър отличителен знак на все още будните, не-в-идиотени мозъци. А горния определено си е все още такъв , пак по лични наблюдения.
az lichno ostanax navremeto v BG
(vapreki che imax Zelena karta za US i dokumenti za Avstralia odobreni)
shtoto sam MAZOXIST
А този дори не се нуждае от коментар, а по-скоро от черепене с една хубава студена бира, ако мине през Варна.
И да, коментарите са вземани малко извън контекст, но това е все едно да цитираш 2 реда (кои да е два реда) на Пратчет – няма начин да не се ухилиш.
Доживях да видя, че и Николай Михайлов се е престрашил да пише онлайн! Той е един от най-уважаваните ми съученици с рядко проницателен интелект и пробивност отвъд рамките. Такива като него се случва да се броят на пръстите на ръката в един випуск, било то дори и в Първа Езикова
Никсън-а, както му викам заради излъчването на политик и проницателност е доста ярка птица, с богата биография и интересни постижения (в СУ, председател на Студентския съвет, Икономика и после Психология, копирайтър в рекламната индустрия, органайзър в неправителствена организация и т.н….). Просто няколко страници няма да ми стигнат за пълна справка. Като пример за перфектно измислен и барнат знак, може да го питате за логото на Студентски Съвет към Софийския Университет (в последствие на Философския Факултет).
Сега Николай е решил да „дебютира“ с темата за производителността – „Човешки Ресурси в канавката“ и това е по неговия си начин на изложение и фиксиране на темата и проблемите. Не е лесен за четене, с доста образни интерпретации, но и завидно точни метафори и проницания. Просто си е в неговия типичен стил. Неподражаем.
Много горещо препоръчвам на всеки да се запознае с този феномен и като човек. За да може да казва след години гордо, че го е познавал още преди да е станал известен
Еех, ако поне си вдигаше и GSM-а баш на рождения си ден, цена нямаше да има
Поне тая година успях да го чуя и това е добър знак. Честит рожден ден и блог, Никсън!
Този месец най-накрая се реших да отида и на държавния изпит и след половин година протакане от магистърската теза го взех
отказах се най-накрая да пиша тезиса, защото темата едва ли щеше да бъде пак одобрена, макар, че присъстваше в примерните такива за специалност „Корпоративни Финанси“, когато си предадох предложението. В последствие вече я нямаше и затова се пробвах направо на изпита. Пак късмет, Йордан Йорданов не ни беше преподавал за биномни дървета, ама да е жив и здрав Интернета
Това е третия български университет, който завършвам и мисля, че ми стигат, като за енциклопедична представа и основа. Каквото хубаво съм видял и успял да запомня от Морското, УНСС и Икономическия, това ще ми остане.
Вече имам повече време за четене, Го, писане на CV-та (по-скоро филтриране, няма майтап) и ходене по интервюта. Изведнъж се почувствах отново свободен.
Неделя, 11-ти Ноември, беше интересен ден, в който кулминираха няколко неща.
Първо, тогава трябваше да бъде събирането на желаещите деца за школата ми по Го.
Тогава трябваше да бъде и едната неделя с изпити за следващата школа за Менса за децата.
Реално, доколкото видях, почти не дойдоха деца и за двете.
А все още действащия председател на Менса Варна, най-накрая е забелязал блога и наблюденията ми. И се опита да ми оказва влияние, да ме плаши и да ме гони от клуба, сякаш е негова собственост и ще му отнема офиса или децата от школата… жалка картинка.
На 14 октомври ходих отново до офиса на Менса-Варна, за да доизясня някои неща.
Първото и най-важното – заплюх си един ден от седмицата, за да карам самостоятелно кръжок или школа по Го в офиса.
Второ – затвърди ми се мнението, че не искам и няма да бъда свързван повече с школата на Менса за децата, ще си водя заниманията с които деца искат от тях, защото ме познават.
Трето – окончателно се убедих, че с този ръководител, писането и изпълняването на проекти е мижи да те лажим – подписахме пост-фактум договори за летния проект и даже написаха, че са ни дали още по-малко пари от преди (заради данъци и осигуровки и т.н. – yeah, right), с недомлъвката, че ще се дават после и още(!?). А, да, подписаха и договора и заплащането и на члена, който дори беше извън страната и го замествах… Тъй, тъй, трябва да се отчете. Въпросният човек ми е донякъде колега и си е голям пич и се зарадвах да го видя на партито по приключване на школата.
Така е, луда работа. Размених две реплики на кръст с председателя, обявих на присъстващите деца, че от Ноември стартирам школата, па който иска да се запише, времето ще го доуточняваме по съгласие да е удобно и за двете смени (дано вече има училище тогава). Попитах две-три от децата, които бяха най-запалени дали им се идва да играят Го веднъж седмично и отзивите бяха повече от окуражителни…
Така че сега остава да се постарая и да разпространя новината. Ако имате някой познат, който би си падал по абстрактни и много дълбоки игри или е ученик (ученичка) с много свободно време напоследък (хехх..) и сте от района на Варна, може да ви заинтригува първата целогодишна школа по играта Го – вероятно последната игра, на която компютърът все още не може да бие напреднал човек.
От миналата година имам базата вече, не мисля да вземам такса за желаещите, не ми дава сърце, а така и така ще се ползва офиса на Менса, ул. „Македония“155, няма за какво друго да се тревожа. Засега го мисля да е в сряда следобед, но може да се промени, според желанието на оформилата се група.
