Николай Михайлов пусна блог! – PsyGlass

Доживях да видя, че и Николай Михайлов се е престрашил да пише онлайн! Той е един от най-уважаваните ми съученици с рядко проницателен интелект и пробивност отвъд рамките. Такива като него се случва да се броят на пръстите на ръката в един випуск, било то дори и в Първа Езикова

Никсън-а, както му викам заради излъчването на политик и проницателност е доста ярка птица, с богата биография и интересни постижения (в СУ, председател на Студентския съвет, Икономика и после Психология, копирайтър в рекламната индустрия, органайзър в неправителствена организация и т.н….). Просто няколко страници няма да ми стигнат за пълна справка. Като пример за перфектно измислен и барнат знак, може да го питате за логото на Студентски Съвет към Софийския Университет (в последствие на Философския Факултет).

Сега Николай е решил да „дебютира“ с темата за производителността – „Човешки Ресурси в канавката“ и това е по неговия си начин на изложение и фиксиране на темата и проблемите. Не е лесен за четене, с доста образни интерпретации, но и завидно точни метафори и проницания. Просто си е в неговия типичен стил. Неподражаем.

Много горещо препоръчвам на всеки да се запознае с този феномен и като човек. За да може да казва след години гордо, че го е познавал още преди да е станал известен

Еех, ако поне си вдигаше и GSM-а баш на рождения си ден, цена нямаше да има

Поне тая година успях да го чуя и това е добър знак. Честит рожден ден и блог, Никсън!

Фантастите си отиват, мечтите им оживяват…

Жално ми стана, че Кларк си замина наскоро. А сега и Дилов, още повече.

Техните светове закъсняха съвсем малко за срещата с тях от тази страна на битието и се разминаха…

Артър Кларк беше  и ще си остане от гигантите, The City and the stars е на една нога с Nightfall по великолепност на човешката натура, претворена в проза.

И тогава, звездите грейнаха…

„Менса Варна за децата“ – добра идея, лош ръководител

Мина близо месец, откакто приключих и летните си уроци по Го към школата на Менса Варна за децата. За този един месец обмислях как да изкажа мнението си за програмата и какво се е променило в нея за наблюденията ми от една година насам. Заглавието почти го изчерпва.

 

Накратко – нямам повече желание да бъда свързван с нея, особено, докато текущият председател е все още наоколо.

 

Причината – същата, поради която половината останали преподаватели също се отказват да преподават в нея под опеката на варненския председател на Менса Варна. А именно – загуба на доверие и респект.

It’s „Costumers only“, stupid.

I really wanted to leave this as a no comment snapshot…

… but just couldn’t resist. You know
I have no intention at all to advertise the mentioned bank, nor to blur the image. It is sadly a very good and on the spot definition for the whole mess and word puns in Bulgaria.
The other funny thing is recently I hear some new and non-comforting rumors about the subjects mentioned. I am talking about the connection between this central cooperative bank, the Varna-originated TIM group (read – mob) and the mayor and governors in the city. Usually, people here tend to think that the mafia – TIM, bought out the bank and later down the road – the current mayor of Varna, running second term in office.  But recently and in more private conversations I hear that it might have been the other way around, i.e. the bank bought the TEAM and that the cutesy mayor needs the thugs as much as they need him. Kinda win-win situation looks to me, heh?

One thing is for sure: it is „For Costumers Only“ game.

Skin change

decided on changing the skin.

looks more readable this way, isn’t it?

oh, well, you never  know..

Hello world!

Transfer is in progress.

Soon.

„When it’s done“

Какво значи пожар в кухнята

Днеска успях от много акъл да си подпаля кухнята. Няма майтап. Не се стигна до пожарна, ама си беше голяма беля…
Станах аз като никой път към 10 сутринта (много рано!) и отивам да правя закуска, пак като никой път. Под закуска разбирам да изпържа нещо тестено от хладилника, полуфабрикат пръчки със сирене, ама стават за ядене сутрин.
Слагам, значи, тенджерката с олио от предния път дето е пържено същото и досипах още малко, пуснах котлона, той със стъклопакет. И отидох за малко обратно на компа да го пусна вече и да пускам торент клиентите и форума.
Очевадно съм се отплеснал, сигур има-няма 10 минути, ама като отидох обратно в кухнята, ме посрещна дим, а котката чакаше на вратата на кухнята за да избяга от пушилката вътре.
Влизам аз и за първи път видях как гори хууубавичко олио и пластмаса над него…
Имаме ширм – вентилатор и филтър над печката. Е, вече нямаме  :-*
Огъня от олиото успял да подпали и пластмасата по ширма, и той както е мазен и мазен, туй чакал. Аз поиздивях и в първия момент гледам вече как започва да капе пластмасата направо върху печката и в бързината не видях къде съм оставил капака на въпросната тенджера, измъкнах я с голи ръце на терасата, ама успях да се опаря, преди да отворя прозорец на терасата и да оставя там тенджерата и да търся капака.
По-големия зор беше ширма, вънка духаше вятър и не ми помогна особено, по-скоро постоянно снабдяваше огъня в ширма с още кислород… гадна гледка.
Тогава някъде набързо се случиха 2-3 неща почти наведнъж: довтаса майка ми, захлупих тенджерата и изключих бушона на апартамента. И почна една игра на водомятане отдолу нагоре….
Пушилката бе стремителна, стабилна и гадна, но не чак непоносима.
Хм, само котето ми от порода Бял Персиец стана на Опушен Сив Персиец. Горкото, беше изчезнало на другия край на апартамента и се свило на кълбенце от уплаха.
Ако сте  били около последните входове на 76-ти блок тая сутрин около 11 някъде, няма начин да не сте чули как ме нареждаха вкъщи за простотията
А тя си е за бой, де, добре, че само с толкоз се разминах. Мда, и с много чистене…..
печката е сериозно подгизнала, шкафовете над нея поопушени, но май тапетите ще се спасят, така че остава само миризмата на недопечен въглен да ми напомня още дълго време за моята разсеяност…..
Въх, добре че не направих по-голяма беля, ама това ми е обеца на ухото…