Дечицата в МЕНСА

Неделя беше малко по-забавен ден от обичайните напоследък, като се има предвид, че ходенето на очни последен семестър във Винса граничи със скуката.
Поне минах пак през Менса-Варна и видях децата, на които ще показвам играта ГО догодина. Направиха ми добро впечатление – май теста, с който ги избират върши работа и са взели за обучение тия, на които щракалките им бачкат.
Бях даже същисан и засрамен от себе си, че някои от главоблъсканиците с думи не можах да зацепя веднага, макар че се търсеха прости съществителни като бадем и тигър 🙂 явно ЕГН-то си казва думата. Докато чаках приятелите да покажа правилата на ГО и да поиграем, шефа на Менса-Варна ми даде малка задачка – да съм квестор на едно малко момиченце, на което даде теста за деца за допускане в школата на Менса за деца. То беше докарано от по-голямата си сестра, също член на „отбора“.
Бях приятно изумен, че мъничето успя с огромни темпове да изпревари в общата класация по резултат много от децата, голяма част от които бяха 5 до 8 клас. А то бе едва 1-ви…..
Това ме успокоява, че и интелигентността не е постоянно залязващ фактор и все пак оцелява в нашият роден Абсурдистан.

Реклама

Дневници, играта ГО и Аз

Когато имах практика и стаж по корабите, винаги си водих дневник. Какво съм направил и кога. Поне знаех, че дългите часове не са минали напразно. Независимо колко изморен и зает съм се чувствал, съм писал максимум с половин ден закъснение какво става. изпитвах някакво нормално поето ангажиментче към себе си.
А сега, като си кисна на брега и си довършвам втората магистратура, защото не плавам, не мога се накарам и два реда да напиша за отчет…
Май че ми е изморено от деня, заради това.
Вчера получих инфо, че хубавия ни уеб-сайт и блог-хостинг се вижда ОК и отвъд Америка 🙂 та съм доволен. може да продължа да пиша какво става тук и с мен.
Ми, май обичам да играя азиатската игра ГО. Ама доста. И сега дори едвам се откъсвам, за да напиша това. По-важното е, че организацията МЕНСА – Варна, където наскоро си поднових членството, ще се възползва най-просветно от това ми мое желание. Разбирай – ще покажа на дечурлигата, които се събират в клуба там що за игра е ГО и защо още човекът е непобедим на нея срещу компютъра.
Еми голяма краста си е. И си заслужава…
Но това ще стане едва след нова година! а дотогава практика!
Който се интересува, да хвърли поглед на Българска ГО Асоциация, където има предостатъчно инфо за начално зарибяване.
А пък аз отивам да пробвам да спа и гледам филма за ваксините….

Когато се размечтаеш за ….

Видях наскоро следната сентенция:

small people talk about other people  

average people talk about things

great people talk about ideas

Чудя се обаче какво ли става, когато човек хвърли поглед на следните снимки…
Определено и аз в началото бях с паднала челюст, докато не видях по-старите модели. Тогава захапах, че всички са концепция само. Ееех, да си помечтаем за такива идеи.

А иначе аз съм на път към поредния information overflow, защото за пореден път се пробвам да мина в пъти повече материал през главата си, отколкото е човешки възможно. Вероятно след 20-30 години ще е известно просто като Синдромът Серотонин – може ли да се сложи мозък на идейна диета? Не е нужно дори и да му се държат клепачите отворени, като по Кубрик. То става от само себе си.