Първа лятна школа МЕНСА за децата, Варна

… И пуловете не ми достигнаха 🙂

Бях лакирал половината дъски, които са разграфени за 9х9 и 13х13 размери, но пуловете ми стигаха само за най-малките.

А дечурлигата се оказаха повечко – над 20, по записан списък и 30 дори!

Бях донесъл и моята голяма дъска 19х19, която веднага стана обект на желание от всички (явно от малки вече действа механизма по-голямото е по-хубаво), та за другата неделя трябва да взимам още малко камъчета от Бриколажа…

Иначе се получи добре – който искаше, играеше на Го, а който не – долу на тениса. Така поне не си пречеха децата. Показах им основните, първи неща като последователността на дебютите, ъгли, страни и после център, за да се опитат да осмислят максимизирането на резултата.

Има вече някои, които почват да разбират за какво става дума, а други все още искат просто да оберат противника. А това НЕ е целта на играта. Вече е въпрос на философия.

Другия път трябва да се подготвя за по-голяма вълна вероятно… кой ти дава една свободна неделна сутрин без децата 🙂

Прави ми впечатление, че по-малко пъти ме търсят, за да питат за вече мъртви останали пулове, значи вече ги виждат, когато са останали обградени на дъската. 🙂

Възрастта не играе толкова важна роля, колкото желанието на дечурлигата да си играят. Има някои, които са по-малки от другите, но пак схванаха бързо основните неща. Други се пробваха бързо и неуспешно да шмекеруват 🙂

Затова и се въздържам от по-абстрактни обяснения и сравнения, но пък очите, количката и кръста, като еманации на примитивните форми за редуциране на очи се приеха добре.

Мисля последната неделя да им направя мини-турнир на девятката, да видим дотогава какво ще научат. Засега е приятна игра!

Реклама

For the things that flow by

Животът има своите странни начини да ти се усмихне 🙂

При мен  това значи, че разни неща са ми се случили, не задължително всичките хубави.

Например, магистратурата ми не бе приета добре въ Винса, та явно трябва да им вкарам мааалко повечко теория, за да е Магистърска теза. Мда, и да е поне 60-80-10 страници…

А другото е че и лятоска ще занимавам и запознавам децата от МЕНСА – Варна с играта Го.

А и никога повече вероятно няма да видя истински Джулаян Морнинг на фона на едноименната песен, изпята от самия певец на Юрая….

Гака е, някои неща трябва да се преживеят.

А иначе още не съм довършил превода на Маклуън, но има надежда! 🙂