„Can’t rain all the time“

Едно време това си тананикаше май Гарвана от едноименния филм.

А аз винаги съм се чувствал особено, когато времето се нагрочи да вали  – става ми някак приятно. Миналите дни и седмици във Варна беше същия ефект – след дълги морни дни и нощи на жега, един следобед изведнъж очаквано и предизвестено мръкна, замлъкна, сдрачи се….

А аз се  почувствах пак добре.

Тъмнината навън някак си ме кара де се чувствам уютно и да си желая домашното, кара човек да оцени добрия покрив над главата си, ….. и възможността да е от вярната страна на прозореца.

Дъждът ме кара да се радвам и дишам тази разлика – че в океана навън, има остров скътан, който да осмислям като пристан, „harbor and a refuge“.

Предполагам, че съм повечко домошар, та затова така се чувствам.