Кръжок по Го във Варна – желаещи?

На 14 октомври ходих отново до офиса на Менса-Варна, за да доизясня някои неща.

Първото и най-важното – заплюх си един ден от седмицата, за да карам самостоятелно кръжок или школа по Го в офиса.

Второ – затвърди ми се мнението, че не искам и няма да бъда свързван повече с школата на Менса за децата, ще си водя заниманията с които деца искат от тях, защото ме познават.

Трето – окончателно се убедих, че с този ръководител, писането и изпълняването на проекти е мижи да те лажим – подписахме пост-фактум договори за летния проект и даже написаха, че са ни дали още по-малко пари от преди (заради данъци и осигуровки и т.н. – yeah, right), с недомлъвката, че ще се дават после и още(!?). А, да, подписаха и договора и заплащането и на члена, който дори беше извън страната и го замествах… Тъй, тъй, трябва да се отчете. Въпросният човек ми е донякъде колега и си е голям пич и се зарадвах да го видя на партито по приключване на школата.

Така е, луда работа. Размених две реплики на кръст с председателя, обявих на присъстващите деца, че от Ноември стартирам школата, па който иска да се запише, времето ще го доуточняваме по съгласие да е удобно и за двете смени (дано вече има училище тогава). Попитах две-три от децата, които бяха най-запалени дали им се идва да играят Го веднъж седмично и отзивите бяха повече от окуражителни…

Така че сега остава да се постарая и да разпространя новината. Ако имате някой познат, който би си падал по абстрактни и много дълбоки игри или е ученик (ученичка) с много свободно време напоследък (хехх..) и сте от района на Варна, може да ви заинтригува първата целогодишна школа по играта Го – вероятно последната игра, на която компютърът все още не може да бие напреднал човек.

От миналата година имам базата вече, не мисля да вземам такса за желаещите, не ми дава сърце, а така и така ще се ползва офиса на Менса, ул. „Македония“155, няма за какво друго да се тревожа. Засега го мисля да е в сряда следобед, но може да се промени, според желанието на оформилата се група.

Реклама

Отново на танци – Аржентинско Танго

Когато за първи път се насочих за хват и партньорката каза, че определена позиция на ръцете й е по-предпочитана, защото така усещала по-добре воденето, вътрешно се ушилих до уши – “ тя има опит“.

Две години. Само Аржентинско танго. !!! Не съм ли дърт късметлия….

Със закъснение от близо 9-10 месеца, все пак се завърнах към едно от любимите ми занимания, танците. Пак съм при Кирова, горещо я препоръчвам на всеки, който иска добър инструктор по латина, стандарт или аржентинско танго във Варна. Но сега реших да пробвам тангото. Върти се вече втора година школа по Аржентинско танго, единствената във Варна, между другото…

Определено е по-добро предизвикателство за мен. От край време съм гледал салсата, ама ми е прекалено лесна и елементарна, а пък съм  real sucker for Tango и свободата и авангарда на Аржентинското си каза думата. Остава си само за hardcore фенове на танците и може би така и трябва – в много по-голяма степен е импровизация, но и изисква много добър синхрон и комуникация между партньорите.

Мацката, която може да се каже че мъча, засега, да танцува с мен е много пекана и най-важното обяснява страхотно, точно това, от което имах нужда, за да вляза в крачка. Затова се чувствам късметлия. I am taking the fast track back to shape up 🙂

А иначе все още си изглеждам и мърдам като дърво, не съм и очаквал друго за 2-3 часа тренировки.

2? Не, стават 3 години, откакто престанах да ходя активно на танци. Не съм забравил старите стъпки, но кръста си казва своето. Засега го давам леко. Ако ми е терсене – ще дропя, ама да се надявам, че няма. Чувствам се ок последната година и това ме окуражи. Но просто ми е смешно като се усещам, сякаш не си знам че е така винаги… колко пъти аз съм обяснявал и показвал, та сега да съм от другата страна на the learning curve – it’s fun.

Изпуснах една тренировка за напредналите, поради моя тъпотия, но сега ще наваксам, даже последния път си позволих малко да блесне искрицата в очите ми и за секунда се развихрих, ей мааму, трудно се удържа човек, като започне да му харесва и да се удава. Старите навици се събуждат…

„McLuhan’s Wake“ – BG translation finally!

Аз съм доволен от себе си. След доста месеци прокрастинейтване, най-накрая си свърших рисърча като хората и преводът на „McLuhan’s Wake“ е готов.

Повече май от половин година, откакто се допитах до въпроса и след доста насъбиране на инфо и решителност, let alone малко вдъхновение, съм доволен от резултата.

Маршал Маклуън не случайно е считан за луд от съвременниците си. Много от творбите му и концепците му са звучащи напредничаво дори и днес.

Бях си купил „Закони на медиите“ като почнах 9-ти клас и не можах много лесно да ги прочета. След години, от Елефтеродакис мисля се казваше гръцката книжарница в центъра на Атина си взех „Understanding Media“ и след още няколко години имах достатъчно време и спокойствие да ги прочета в правилния ред. Took me more than 10 years to get it right…

Който се интересува, филмът на канадците се намира в пиратския залив и в добрите елитни български тракъри, а ако по една случайност ви трябва само моя превод, качен е в юнаците и САБ-а. Едва ли ще го видите по телевизията, затова не се свеня да давам връзки към торент протокол. Следва описанието на филма:

Гафове в ефир и протокол

А си мислех, че изцепките на образователния министър и компания са свършили с шоуто на слави. Вече му се налага наистина да мълчи, или поне да отрича да е казвал или участвал в каквото и да е. Който още не е гледал заснетото разговорче между Орешарски и Вълчев, да пусне все пак телевизора или някой от видео сайтовете, няма начин да го пропусне.  Явно го подцених, че и Орешарски барабар с него, цинизма им наистина е завиден. Много жалко, че премиерчето ни счита тези явления като част от батъл-стреса на преговорите със синдикатите 🙂

В друга част от вселената Абсурдистан Би-Джи,  един кмет в разгара на кампанията си се е засилил да раздава наляво надясно фото-опортюнитита, усмивки и китки, включително и на световно известни цигулари, алергични към цветя.  Мда, варненския Кирил Йорданов отдавна не беше правил подобни protocol malfunctions, но явно ожесточената борба за медийно присъствие и внимание си взима своето. Близки са ни спомените как с почти подобно престараване, един Добрин Митев си отиде от уж сигурен пост, а сегашния К. Йорданов обра протестния вот. Май е време и тук да му се каже, но не само от Найджъл Кенеди, а и от варненците:

„What the fuck is that?“

Публичните ни личности не престават да ме изумяват…

Изкривено Огледало на учителската стачка

Други мои стари познайници, МГ-то във Варна, са спретнали много хубав паралелен сайт за изказванията и тълкуванията по адрес на образованието и стачката на българските учители. Изкривено огледало е много добро наименование за нещата и нагледен учебник по Пи-аР на държавно ниво или Се-иР на национално 🙂

Почти няма какво да добавя към прегледа, освен може би култовата реплика на министъра Вълчев от резила в Слави:

 „Аз съм адвокат, не се интересувам от заплатата си…“

„Менса Варна за децата“ – добра идея, лош ръководител

Мина близо месец, откакто приключих и летните си уроци по Го към школата на Менса Варна за децата. За този един месец обмислях как да изкажа мнението си за програмата и какво се е променило в нея за наблюденията ми от една година насам. Заглавието почти го изчерпва.

 

Накратко – нямам повече желание да бъда свързван с нея, особено, докато текущият председател е все още наоколо.

 

Причината – същата, поради която половината останали преподаватели също се отказват да преподават в нея под опеката на варненския председател на Менса Варна. А именно – загуба на доверие и респект.

Naomi Klein vs. Alan Greenspan on DemocracyNow! (plus the Mansell theme)

The debate took place and form couple days ago on democracynow.org and is available on youtube (1, 2, 3, 4 parts).

Who:

• Naomi Klein – spearhead investigative journalist, guilty of explaining to the ignorant world the other side of globalization and the everpresent externalities. it all leads to the proper name-calling, i.e. alter-globalists, like the hacker-cracker misnaming. Klein is famous for at least a couple of good books, „no logo“, „Windows and Fences“ and recently „The shock doctrine“.
• Alan Greenspan – the retired Master Chief of the real money and power brokers in the US and the world – the Federal Reserve. This guy should have been retired looong ago, dunno how they keep him alive, but he’s certainly a bigger celebrity in the economics circle. Hard to follow, but definitely not mad, very crisp logic and stance even for his age, he’s on a book promoting trip and ready to take some hits for it. I still remember his cold and balanced commentaries just before the internet bubble burst, that he’s not worried about new economy overwhelming the old one. This guy was good..

What: a plethora of issues, the Iraq War, Bush’s Tax Cuts, Economic Populism, Crony Capitalism and More…

Naomi was great, did her homework, you just don’t get a lot of chances to face such a dinosaur and semigod alive. Greenspan was still in his mind, but on a cold defensive stance. Denied responsibility anywhere he could and generalized the rest as much as he could, intermittently PR-ing „the book“.Still, just a small mentioning, concurrent with the present strike of the Bulgarian teachers:

„skilled labor is under great demand(in the U.S.), having dysfunctional educational system in the US in primary and secondary schools …. as a result we don’t get enough people up to skills to create much less in terms of pay inequality (and need to import from the world)“

An easter egg, for the rest of the Klint Mansell fans out there: in between part 2, around the 4th minute, they let the main melody theme of Lux Aeterna, tributing it as „The Kronos Quartet, Requiem for a Dream“ 🙂 just couldn’t keep myself from grinning…