Председателя на Менса-Варна се пробва да ми затваря устата

Неделя, 11-ти Ноември, беше интересен ден, в който кулминираха няколко неща.

Първо, тогава трябваше да бъде събирането на желаещите деца за школата ми по Го.

Тогава трябваше да бъде и едната неделя с изпити за следващата школа за Менса за децата.

Реално, доколкото видях, почти не дойдоха деца и за двете.

А все още действащия председател на Менса Варна, най-накрая е забелязал блога и наблюденията ми. И се опита да ми оказва влияние, да ме плаши и да ме гони от клуба, сякаш е негова собственост и ще му отнема офиса или децата от школата… жалка картинка.

Предисторията – през седмицата се обадих на децата, на които през лятото преподавах ГО. Казах им че съм насрочил събиране, за да се уточни броя на желаещите, както и най-удобния час и ден за всички. Реших да е като време след първите „приемни изпити“ за Менса за децата, защото предполагах, че ще бъдат вече там по това време. Не очаквах да ми откликнат повече от 10-ина деца, поне по заинтересоваността им по телефона. Неделята се очертаваше и като много студен ден и това вероятно също си каза думата.

Затова и отидох малко по-рано от уговорения час в офиса. Там имаше цифром и словом само две деца, които и очаквах да са за „приемните изпити“ и да чакат да се разберем нещо. Там беше въпросния председател, както и още един колега – Людмил.

Председателят, Иван Петков, го изпрати в долния етаж да варди децата за изпита и пак, разбира се, останахме насаме с него. Очевидно г-н Петков обича и предпочита когато ще прави стълкновения, да няма много свидетели, отработена практика. Опита се да ме вкарва в някакви негови капани и да ме притиска, първо почна с някакви реплики като от разпит от рода „публикувал ли съм нещо, несъгласувано с ръководството на клуба и с устава на клуба“ и други подобни. Аз отказах да му се вържа на формулировките, публикуването на истината и на личното мнение не е нещо, което той може да ми ограничи. Той повтори с настървен тон на няколко пъти предъвкания си „въпрос“ с явно намерение да не се отказва. Казах му, че съм си написал личното ми мнение и наблюдения. Това му се стори достатъчно и реши да иска да му напусна офиса, нямал съм работа там и т.н. Ясноо, решил е, че съм станал прекалено неудобен, дай да намерим начин да го разкараме и да си измием ръцете. АЗ му заявих, че оставам, поне до времето, когато имам уговорена среща да видя поне все пак кой ще дойде. И просто си крачих из стаята, за около 20 минути. Очевидно щеше да ми провали мястото за среща с децата, поне да видя колко ще откликнат.

Явно съм му стърчал като греда в окото и той се пробва на няколко пъти да ме разкара отново, да влиза в словесни полемики с мен, но пак, докато няма хора. Искаше, горкия, видите ли, да съм си махнал написаното от нета, и чак тогава съм щял да мога да се върна в клуба, „да се разберем“. Имало си начини – ако искам нещо или имам спор, по устава си пишело, да се действа. Забележи, не казваше, че това, което съм написал, не е истина, а че уронвало престижа на организацията! („Организацията – това съм Аз!“ anybody?) Странно, защо ли не забелязва, че всъщност той с действията си уронва престижа на организацията и отчуждава нейните членове, както и насажда практики на границата на закона и в манипулативен ущърб на нейните членове….

Винаги, когато съм попадал на откровено спекулиращи с власт хора, съм забелязвал един и същ модел – използването на насаждането на институционална власт и персоналния имидж да се окомплектова с откровена наглост и безочие, тип „ако мине“, на която се и разчита, за да не се налага да се говори насериозно и да се открият истинските мотиви и зеещи дупки в логиката на манипулацията. Та така и с този хубостник.

По едно време се изтърва да каже, че дори не бил чел какво съм написал. Аз си го попитах наново действително ли не е дори прочел за какво става дума, преди да се пробва да ми играе този театър и той всячески отказваше да ми отговори! В предните изречения тръгна да ми развива идеята аз да съм си измислял сам проекти да печеля пари, но не и покрай неговите. Този си мисли, че преподавах Го, за да печеля пари?? Тотална грешка. Правех го, защото исках и считах, че е нещо в плюс за децата. Но в крайна сметка, те не са чак толкова важен обект на неговите грижи, колкото точките за имидж и инициатива пред „обществото“. Но ако беше прочел поне какво съм написал, щеше да е наясно да не използва поне такива реплики тип „куха манерка“. И щеше да се е убедил, че съм написал истината. Което е по-неудобно. И можеше да си я коментираме нея, което е още по-неудобно. Пред свидетели. Това, че той открито излъга и замазваше за за „заплащанията“ по проектите му бе само върха на айсберга, просто с подобно отношение той не гради организация, а отчуждава нейните членове. И дори не се опитва да се чува мнението на другите членове.

Вместо това се опитваше да се крие зад устава на дружеството и все да го измества към него акцента, само и само да не стигаме до директна конфронтация. Но иначе се правеше на света вода ненапита и дори не си носеше въпросния указ и не претендираше да го знае! Уповавай се на нещо, което не е налично, много удобно. Бъзиках го, е как да не си знаеш устава, аз ако ти кажа сега, че това и да искаш не можеш да го направиш така според устава, какво правиш? Той тръгна ми говори за раздаване на правни съвети в друго време и кантора. Аз правни съвети от него нямам нужда да чувам, не съм толкова изкукал. Вместо това слушах тиради колко велик началник е бил, колко хора бил управлявал и т.н., т.е. тотално отбиване на номера, да не се говори по същество. Стана ми даже смешно и оставих включен фотоапарата на запис, за да се знае какви глупости е говорил. А той продължаваше. Тръгнах да прибирам дъската ми за ГО, която носих за демонстрация, а той се нахвърли, че била собственост на клуба, нямал съм право да я вземам и изнасям и подобни булшитс. Директно го отрязах, че си няма представа какво има в клуба, какво съм направил и оставил там, камо ли пък да ми държи сметка за моите си лични вещи. Оня продължаваше, явно от първия път не захапа, че пак се е улял. (Бях направил и оставил няколко дъски за ГО, именно защото исках да останат на клуба, а често си носих и своята.)

После се появи и сестра ми, с един малък кандидат за Го и за школата им, а този г-н Петков, като разбра коя е, безцеремонно не я остави дори да влезе в клуба с измъкването, че мястото не било за лични работи. А точно преди седмица с Людмил и сестра ми и Ивайла (пак менсаджийка) преспокойно си джиткахме тенис в клуба и тоз хубостник беше наясно и намаше нищо против. Значи както ти е изгодно на лопатата…

След това взеха да идват и други хора. Появи се и счетоводителката-секретарка, Теменужка Рачинска и Петков, вече пред публика, пак се опитваше да си продава спектакъла, но вече с по-приглушен тон, все пак за консумация и назидание на останалото стадо, а и малко по-трудно се лъже пред свидетели….

Аз чаках малките деца да свършат долу, даже тръгнах да ги питам дали са приключили, след като им е изтекло времето, а гус`ина Петков се уплаши, въх, да не ги докосна, да не припаря до стоката му, толкова се разпени, че беше аха да се засили към мен, но вместо това избра по-беззащитна жертва – торбата ми с дъската и пуловете и я изхвърли от офиса пред сградата.

През цялото време аз го гледах с насмешка над жалкото му гърчене и дори го поздравих с добре дошъл в 21-ви век – който се интересува, може да провери какво съм написал и ако има глава на раменете си, да осмисли думите ми и какво значат. Според този красавец, това му изглеждало като изпълнение от 19-ти век. Ъ-хъ. С един малък недостатък:

Всичко, каквото съм написал е истина и аз заставам зад това, което съм преживял и описал. Аз нямам проблем с истината, той ще има.

Накрая взех визитката на Рачинска, отколешния секретар на Менса Варна, за да взема копие от Варненския устав от нея (дори и тя искаше нещо да ми казва на мене, вероятно защото и тя се е подписвала под документите от проекта). Горкия Иванчо – сигурно си е мислил, че ми трябва, за да проверя къде, по дяволите, съм пропуснал нещо по тоя устав. Не, трябва ми, за да задействам АЗ мерки срещу него и неговото своеволно престъпно отношение спрямо мен, като ограничава достъпа ми до клуба.

Да не говорим, пък, че всеки умен си е и малко тъп и ако тоя дядка е бил толкова феноменално имбецилен, че наистина да попълни и подаде документи с фалшиво съдържание за свършена работа – на човек, който във въпросното време е бил ИЗВЪН България или да му напише часове, които НЕ е взел преди това (защото той ми се беше обадил лично да заместя въпросния човек) – значи сам си е вкарал автогола. Подозирам, че точно това е и направил – за да отчете проекта и да му „излезе“. Еми, ще му излезе … ама друг път. Ще излезе, че наистина използва двоен аршин и както му е угодно. За едни се плаща „само за реално свършена работа“, а за други – както дойде. Но тогава ще питам общината какво прави по проектчетата си и как така дава пълните суми за тях ПРЕДВАРИТЕЛНО и как изобщо осъществява контрола по повеждането им в последствие. Жокер – никак 😉

Веднъж даже този човек ме беше предупредил, че може да му идват на проверка на проекта, та да не водя отчета по неговите раздути графици, но явно така и никой не видях да идва да проверява дейността реално.

Изчаках до уговореното време, не се появиха други деца и аз си тръгнах, леко вбесен от безпардонността на която станах свидетел. По-късно ми се обади едно закъснялодете, което висяло и слушало още от тирадите на въпросния гус`ин Петков. Все пак, трябва да се следва Гьбелс.

Всъщност, той не може да ме спре. И за едното и за другото. Предполагам, че децата са се отказали, защото учителската стачка ще ги остави ептен без свободно време от допълнителни уроци, от което вероятно ще пострада и целия проект за Менса за децата, въпреки старанието на председателя с всяка година да увеличава диапазона на „разрешените“ класове и деца, само и само да се навият достатъчно. И ако догодина дойда отново с мъника, който бе доведен от сестра ми, може и да клекне и да го приеме за „тест“, само за да му обере парите…

Колкото до преподаването на ГО във Варна, вече знам, че има и една гимназия, в която ще занимават с играта и имах и покана да участвам и помагам. Идеята тепърва ще има да попива и да се развива….

А по отношение споровете вътре в Менса и публикуването на неудобна и уронваща престижа й информация, считам, че този председател носи много повече вреди за организацията и членовете й като цяло. И че заслужава да му се потърси сметка. А връзките му със софийската организация и общината вероятно ще се наложи да използва, за да потули гафовете си и откровените измами, както и за да се опита да ми затвори устата и да ме изкара от Менса. Няма да ме учуди. Но няма и да е първият път, когато бива минавано над главата му и е цакан в София, за това че възпрепятства членове на организацията. Но може да му е за последно на тоя пост.