Защо да назначаваш някой, ако след месец „трябва“ да го уволниш?

Как би ви прозвучало, ако ви кажат, че дадена позиция вече не е добра за вас, защото след месец ще трябва да бъдете уволнени?

Това е реален случай, и то от родното ни образование. И позицията изобщо не е за секретарска работа.

Доста време мислих за този парадокс и кое би го подбудило. И взеха да ми светват някои варианти.

Вълчев може и да тръби наляво и надясно че е внедрил диференцираното заплащане и прочие пропаганда, но истината е, че това са жълти стотинки като дял от вече избледнелите сребърници на учителските заплати. Янката Такева колкото и да не върши работа, от време на време пророкува и верни апокалиптични неща. Като например, че след месец-два, като дойде зимата,  много училища ще останат без средства заради делегираните бюджети. И тогава ще падат глави на директори като изкупителни жертви. Но не всички.

Някои може да намерят допълнително упование, ако са слушкали. Тогава братската ръка на общината ще се разпростре и ще удари рамо на „своите“ хора, срещу разумната комисионна, разбира се. Вече не е дори и публична, а печално обществена не-тайна далаверстването с горива, дипломи, поръчки, ремонти и де що каквото може в нашите школа. А пък черните овце се знаят от почти цялото стадо. Лошото е, че не остават бели такива вече…

Така че като минат фанфарите от тържествените обръщения на куцо, сакато, ръбато и чепато, наблюдавайте как ще започнат воплите на потъващите школа, де от некомпетентност, де от пресъхване, както и силно избирателните опити на общините да играят ангелчета-спасители. Но само за преданните на тях в епархията.

Advertisements

Изявление – обръщение на Сергей Станишев за 15 Септември към българските ученици и учители по повод първия учебен ден

Нашичкия застрелян мини-председател решил да се репчи и възпитава и учениците по училищата още от първия учебен ден.

Дори иска да му четат изявленията и речите, като на парад – за учениците при откриването сутринта на 15-ти, а на учителите – като на заварка, след приключването му. Реално байчо Серго е скалъпил 2 (две) такива речи за четене, които имат много общи неща.
Ако има желание, ето ги какво представляват (backup links), който иска, да си ги чете с кеф и преди 15-ти.
Няколко неща в тях, обаче, бият на очи….
Първо, че Сергейчо се е престрашил и е написал първия ред с обръщенията на ръка, след като са му ги измъдрили и приготвили от канцеларията. Браво, значи поне е минал първи клас.
После следва пълнежа за зарибяване на масите или леко напомняне с пръст за безплодните роптаения лани („Разкажете на учениците си какво означава гордост и независимост“ – тоя филм не им ли го прожектираха миналата година вече?).
И накрая е интересното:
Подписа на Сергей Станишев в обръщението към учениците

Подписа на Сергей Станишев в обръщението към учениците

... и към учителите.

... и към учителите.

Дръпнал по една джизгия и готов с подписа. На учителската другарска критика поне има наченки да не е едноизмерен, ама нейсе.
Виж, за дечурлигата си е битер да им е теглил и той вече чертата. Всъщност, знае ли го човек, може и толкоз да си знае, по една резка да дърпа само 🙂
Така че скъпи дечурлига, спестявам ви зора да слушате 5 минутки в повече глупости на 15-ти, да знаете, че не изпускате много. Уроците по независимост предстоят и ще са далеч по-нагледни и интересни от поредния свирчо, дето поучава стадото, за да не му избяга.
Слушкайте и (м)учете, но и (му) мислете.