За първи път в живота си искам да живея в НЕ чак толкова интересни времена 🙂
А в даже още повече, но, просто … по-различни.
По скалата ми за откаченост, тази година изби покрива, размаха криле и отлетя нанякъде.
Попаднах на добра, спокойна работа, с приятели и интересни предизвикателства, наблюдавах първата си племенница как расте, мислех да се задомявам насериозно, преживях после голямо отрезвяване (любовните раздели никога не са лесни), радвах се на спокойствие и трансцендентална осмисленост и поглед върху лудата ни действителност, докато тя не ме цапна с едно дърво и в буквалния смисъл на думата разбрах значението на фабулата „втори живот“, поех сериозен ангажимент към Го-общността в България, какъвто не мислех, че бих имал шанса да ми бъде даден, прекарах дълги месеци в борба с болката и безсънието и преоткривах „социалното“ в животното, това, което е мета-организма на обществата, чрез раздели и събирания, чрез метаморфози и узрявания. Отново чувствах и осмислях, болка, тъга и скрита, скътана радост, отново дишах и се чувствах изолиран … и свободен като дух, и отново обичан, както не бих посмял да си помисля преди. Смеех се и плачех, като истински човек. И самопределен атеист. Но преди всичко човек.
Always a second, never a third. It does not pertain to chances only. Because truth is INDEED stranger than fiction.
I WAS so real I believed I had REALLY existed.
2011, bring it on! 🙂
Sem_D_D Yet Again 