Бихте ли отишли на семинар, за да знаете как да се (само)уволните най-добре?

Вече всякакви акули са надушили кръвта от съкращенията из българските училища и се опитват да се възползват от нея.

Наскоро долуцитираният спам се появява из кутиите на все повече училища, случайно или не с предстоящо преструктуриране.

Иронията: че на много от самите директори им предстои да са от другата страна на улицата и да се оглеждат за нова работа.

Та, кой иска да знае как по-ефективно да уволни другарче, че и себе си? Да заповяда! Пир по време на интелектуална чума:

Tsveta Suleva до един бюлюк и-мейл адреси на училища:

Уважаеми г-н/го Директор,

От няколко седмици различни източници посочват , че в началото на предстоящата учебна години  директорите на учебните заведения ще бъдат принудени да прекратят трудовите договори на няколко хиляди учители. През последните десетина години образователната система за първи път се сблъсква с подобен  по мащабите си проблем.

Даваме си ясна сметка колко болезнена и сложна от правна гледна точка е тази  задача, която стои пред Вас. За да Ви помогнем в спазването на изискванията на Кодекса на труда, както и да защитите интересите на ръководеното от Вас учебно заведение, си позволяваме да Ви направим следното предложение.

Новата учебна година 2008-2009 наближава и вече поставя пред Вас, заедно с  познатите Ви въпроси, и редица нови проблеми, свързани преди всичко с реализирането на делегираните бюджети в ръководеното от Вас училище.

Сред тях особено важно място заемат новите Ви ангажименти като работодател. Към най-сложните от правна гледна точка  въпроси, които предстои да решавате в следващите седмици е съобразяването на щатното разписание с възможностите на бюджета Ви.

За да бъдат ограничени до минимум многобройните пропуски и грешки при прекратяване на трудовите договори на педагогически или непедагогически персонал Ви предлагаме да се включите лично или чрез Ваш представител в Националния семинар , организиран от Балканския институт по труда и социалната политика и консултантската компания по осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд „ …….” ООД.

(още…)

Реклами
Published in: on август 25, 2008 at 00:04  Вашият коментар  

Делово сътрудничество

(реален разговор по телефона)

– Ало, Хелпдеск-а ли е?

-Да.

-Трябва ми телефонния номер на …. … от IT отдела, вчера ме е търсил.

– Тук не предоставяме такава информация. Кой се обажда?

-Ами аз съм … … от отдела …. в централата.

-А, тъй кажи бе, че си от нашите! Ей сега ще те свържа направо с който искаше! 🙂

Published in: on август 9, 2008 at 12:46  Вашият коментар  

When „Esc“ is not the way to exit…

Последните два месеца и нещо работя във вероятно единствената банка в България, централата на която не е в София. Ами във Варна. Почти съм късметлия.

Едно от първите неща, които ми направиха впечатление бяха огромното количество правописни грешки по документите, но вероятно това е очакваемо, предвид че обикновено това е работа на стажантите. Другото беше, че в основния банков софтуер, операциите се потвърждаваха с Escape, а не с Enter (!)

Това го бях видял бегло миналата година, но едва сега се уверих, че е така, а и разбрах предисторията.

Когато са инсталирали новата основна банкова система (предната е била под DOS, няма майтап), са им я докарали с един куп настройки по подразбиране. И понеже на абсолютно никой не му направило впечатление, видиш ли, и не си направили явно труда да попитат дали се сменят и тези настройки, така и тръгнали да обучават хората в цялата банка.

Две седмици преди края на миграцията и преминаването към новата система, един от програмистите й бил тук, за да оказва подкрепа в тези тежки моменти. Та точно той веднъж случайно попитал местните колеги, „А, ама вие защо не сте променили настройките за клавишите по подразбиране?  Не е нужно да потвъждавате всичко с Esc, ето от тези файлове може да си ги промените на каквито искате, например Enter“…..

Излишно е да споменавам, че вече било късно 🙂

Published in: on август 9, 2008 at 12:37  Вашият коментар  

Бисери и проблясъци от мейл-листа на Менса България

От време на време, в мейл-листа на Менса България се появяват истински звездни изпълнения на иронията и самоиронията…. Някои просто си заслужават да бъдат прочетени и по повече от веднъж 🙂

И какво ако някой ме нарече, примерно, „идиот“? Ми че аз си го знам. Както и всичките ми приятели. Да не говорим, че жена ми ми го напомня достатъчно често. Да тръгна да съдя някого заради това? Да бе, че цялата страна да го разбере. Може да съм идиот, но не съм луд.

По лични впечатления, поддържането на чувство за самоирония и хумор е добър отличителен знак на все още будните, не-в-идиотени мозъци. А горния определено си е все още такъв , пак по лични наблюдения.

az lichno ostanax navremeto v BG
(vapreki che imax Zelena karta za US i dokumenti za Avstralia odobreni)
shtoto sam MAZOXIST 🙂

А този дори не се нуждае от коментар, а по-скоро от черепене с една хубава студена бира, ако мине през Варна.

И да, коментарите са вземани малко извън контекст, но това е все едно да цитираш 2 реда (кои да е два реда) на Пратчет – няма начин да не се ухилиш.

Published in: on юли 8, 2008 at 10:43  Вашият коментар  

Гафове в ефир и протокол

А си мислех, че изцепките на образователния министър и компания са свършили с шоуто на слави. Вече му се налага наистина да мълчи, или поне да отрича да е казвал или участвал в каквото и да е. Който още не е гледал заснетото разговорче между Орешарски и Вълчев, да пусне все пак телевизора или някой от видео сайтовете, няма начин да го пропусне.  Явно го подцених, че и Орешарски барабар с него, цинизма им наистина е завиден. Много жалко, че премиерчето ни счита тези явления като част от батъл-стреса на преговорите със синдикатите 🙂

В друга част от вселената Абсурдистан Би-Джи,  един кмет в разгара на кампанията си се е засилил да раздава наляво надясно фото-опортюнитита, усмивки и китки, включително и на световно известни цигулари, алергични към цветя.  Мда, варненския Кирил Йорданов отдавна не беше правил подобни protocol malfunctions, но явно ожесточената борба за медийно присъствие и внимание си взима своето. Близки са ни спомените как с почти подобно престараване, един Добрин Митев си отиде от уж сигурен пост, а сегашния К. Йорданов обра протестния вот. Май е време и тук да му се каже, но не само от Найджъл Кенеди, а и от варненците:

„What the fuck is that?“

Публичните ни личности не престават да ме изумяват…

Published in: on октомври 8, 2007 at 19:26  Вашият коментар  

Изкривено Огледало на учителската стачка

Други мои стари познайници, МГ-то във Варна, са спретнали много хубав паралелен сайт за изказванията и тълкуванията по адрес на образованието и стачката на българските учители. Изкривено огледало е много добро наименование за нещата и нагледен учебник по Пи-аР на държавно ниво или Се-иР на национално 🙂

Почти няма какво да добавя към прегледа, освен може би култовата реплика на министъра Вълчев от резила в Слави:

 „Аз съм адвокат, не се интересувам от заплатата си…“

It’s „Costumers only“, stupid.

I really wanted to leave this as a no comment snapshot…

costumers parking sign

… but just couldn’t resist. You know 😉
I have no intention at all to advertise the mentioned bank, nor to blur the image. It is sadly a very good and on the spot definition for the whole mess and word puns in Bulgaria.
The other funny thing is recently I hear some new and non-comforting rumors about the subjects mentioned. I am talking about the connection between this central cooperative bank, the Varna-originated TIM group (read – mob) and the mayor and governors in the city. Usually, people here tend to think that the mafia – TIM, bought out the bank and later down the road – the current mayor of Varna, running second term in office.  But recently and in more private conversations I hear that it might have been the other way around, i.e. the bank bought the TEAM and that the cutesy mayor needs the thugs as much as they need him. Kinda win-win situation looks to me, heh?

One thing is for sure: it is „For Costumers Only“ game.

Published in: on октомври 2, 2007 at 00:57  Вашият коментар  
Tags: , , , ,