Председателя на Менса-Варна се пробва да ми затваря устата

Неделя, 11-ти Ноември, беше интересен ден, в който кулминираха няколко неща.

Първо, тогава трябваше да бъде събирането на желаещите деца за школата ми по Го.

Тогава трябваше да бъде и едната неделя с изпити за следващата школа за Менса за децата.

Реално, доколкото видях, почти не дойдоха деца и за двете.

А все още действащия председател на Менса Варна, най-накрая е забелязал блога и наблюденията ми. И се опита да ми оказва влияние, да ме плаши и да ме гони от клуба, сякаш е негова собственост и ще му отнема офиса или децата от школата… жалка картинка.

Реклама

Кръжок по Го във Варна – желаещи?

На 14 октомври ходих отново до офиса на Менса-Варна, за да доизясня някои неща.

Първото и най-важното – заплюх си един ден от седмицата, за да карам самостоятелно кръжок или школа по Го в офиса.

Второ – затвърди ми се мнението, че не искам и няма да бъда свързван повече с школата на Менса за децата, ще си водя заниманията с които деца искат от тях, защото ме познават.

Трето – окончателно се убедих, че с този ръководител, писането и изпълняването на проекти е мижи да те лажим – подписахме пост-фактум договори за летния проект и даже написаха, че са ни дали още по-малко пари от преди (заради данъци и осигуровки и т.н. – yeah, right), с недомлъвката, че ще се дават после и още(!?). А, да, подписаха и договора и заплащането и на члена, който дори беше извън страната и го замествах… Тъй, тъй, трябва да се отчете. Въпросният човек ми е донякъде колега и си е голям пич и се зарадвах да го видя на партито по приключване на школата.

Така е, луда работа. Размених две реплики на кръст с председателя, обявих на присъстващите деца, че от Ноември стартирам школата, па който иска да се запише, времето ще го доуточняваме по съгласие да е удобно и за двете смени (дано вече има училище тогава). Попитах две-три от децата, които бяха най-запалени дали им се идва да играят Го веднъж седмично и отзивите бяха повече от окуражителни…

Така че сега остава да се постарая и да разпространя новината. Ако имате някой познат, който би си падал по абстрактни и много дълбоки игри или е ученик (ученичка) с много свободно време напоследък (хехх..) и сте от района на Варна, може да ви заинтригува първата целогодишна школа по играта Го – вероятно последната игра, на която компютърът все още не може да бие напреднал човек.

От миналата година имам базата вече, не мисля да вземам такса за желаещите, не ми дава сърце, а така и така ще се ползва офиса на Менса, ул. „Македония“155, няма за какво друго да се тревожа. Засега го мисля да е в сряда следобед, но може да се промени, според желанието на оформилата се група.

Go, Mensa, Climbing, Work and Dance

I wish i could come up with a more suitable title, but the tag-ging style sums it up.

I haven’t written in quite a while and was wondering what to add to it and here is the result 😉

Basically, I kinda found myself  a job, i.e. i still just sit on the PC, but even get paid to browse some pages online (and no, it’s not spam, au contrair) – but this keeps me busy not so much time these few days.

Next, I stepped in for  a colleague in Mensa going abroad and took his hours with the kids, so that means even more Go lessons for them. Some were cheering and some … well, got the chance to shoot and play tennis even more! The question is to keep their minds busy and buzzing, so thanks to the club, we still have options. I gave them some tasks to solve and will see how it turns out – just to keep their hunger for concepts 😉

I am mainly hiding from the scorching heat these days, and sentimentally visiting the old dancing hall… memories… The dancing instructor Elena Kirova (Елена Кирова) is still as good as ever, even smilier than before. I miss the waltzes… when i try to make a swing or two, the energy from within is bursting within me, feels good to be in the harmony of the dance once again, even briefly.

These days there’s a Climbing event in Varna, anyone interested in bouldering should go and see some movies this weekend, as well as try the boulder being constructed in the Maritime Garden behind the Pantheon, below Sports Palace.

And thanks to Aspo, I will bring the kids in for some climbing next weekend.

Първа лятна школа МЕНСА за децата, Варна

… И пуловете не ми достигнаха 🙂

Бях лакирал половината дъски, които са разграфени за 9х9 и 13х13 размери, но пуловете ми стигаха само за най-малките.

А дечурлигата се оказаха повечко – над 20, по записан списък и 30 дори!

Бях донесъл и моята голяма дъска 19х19, която веднага стана обект на желание от всички (явно от малки вече действа механизма по-голямото е по-хубаво), та за другата неделя трябва да взимам още малко камъчета от Бриколажа…

Иначе се получи добре – който искаше, играеше на Го, а който не – долу на тениса. Така поне не си пречеха децата. Показах им основните, първи неща като последователността на дебютите, ъгли, страни и после център, за да се опитат да осмислят максимизирането на резултата.

Има вече някои, които почват да разбират за какво става дума, а други все още искат просто да оберат противника. А това НЕ е целта на играта. Вече е въпрос на философия.

Другия път трябва да се подготвя за по-голяма вълна вероятно… кой ти дава една свободна неделна сутрин без децата 🙂

Прави ми впечатление, че по-малко пъти ме търсят, за да питат за вече мъртви останали пулове, значи вече ги виждат, когато са останали обградени на дъската. 🙂

Възрастта не играе толкова важна роля, колкото желанието на дечурлигата да си играят. Има някои, които са по-малки от другите, но пак схванаха бързо основните неща. Други се пробваха бързо и неуспешно да шмекеруват 🙂

Затова и се въздържам от по-абстрактни обяснения и сравнения, но пък очите, количката и кръста, като еманации на примитивните форми за редуциране на очи се приеха добре.

Мисля последната неделя да им направя мини-турнир на девятката, да видим дотогава какво ще научат. Засега е приятна игра!

For the things that flow by

Животът има своите странни начини да ти се усмихне 🙂

При мен  това значи, че разни неща са ми се случили, не задължително всичките хубави.

Например, магистратурата ми не бе приета добре въ Винса, та явно трябва да им вкарам мааалко повечко теория, за да е Магистърска теза. Мда, и да е поне 60-80-10 страници…

А другото е че и лятоска ще занимавам и запознавам децата от МЕНСА – Варна с играта Го.

А и никога повече вероятно няма да видя истински Джулаян Морнинг на фона на едноименната песен, изпята от самия певец на Юрая….

Гака е, някои неща трябва да се преживеят.

А иначе още не съм довършил превода на Маклуън, но има надежда! 🙂

Машините сме ние и те ни използват

това клипче е истинско майсторско парченце според мен 🙂
нещата, които казва и начина, по който ги показва са … изумително …. познати 🙂
и същевременно малко нови.
покрай идеята за смяна на поколенията, дойде му времето и на световно широката паяжина, или WWW. Та сега е модерно етикетчето Web 2.0 – хем е уеб, хем е две.
но, по-особеното в това представяне е, че по странен начин рефлектира поне с две други неща, които следя – еволюцията на медиите по каноните на Маклуън и играта ГО. В момента древната азиатска игра представлява огромна трудност за програмистите и дори и човек, занимавал се с нея една година може да победи и най-добрите компютърни играчи. и какво правят програмистите? позволяват на компотера да хитрува и да се учи от хората. електронната бариера пада. съвременните добри компютърни програми за го използват чудовищно голяма база данни от игри между живи хора, професионалисти, за да могат да се отсрамят срещу хората. нима това е новият път? синергията? зараждането на новото общо самосъзнание и възраждането на рояка?
Накара ме да се замисля и за себе си….

Поредна глътка инфо-въздух

Най- после да се сетя и аз да понапиша нещо, сигур` 3 седмици не съм мръднал тука, направо ме е срам

По-важното е, че сега видях, че все повече хора се радват на ползването на услугата блог-хостинг в Ария. И се радвам за това.

Думата ми е, че след нова година се заринах в учене за изпити и маалко повече домашна работа, но трябва да компенсирам в тези моменти сега, когато някой вкъщи е на легло, особено след операция.

Поне гледам да ги земам опустелите изпити, па да са по-малко гайлета на главата.
Хе, който ме познава, знае че един изпит или два или пет или десет не ме плашат, за толкоз години академия, ще да съм ги ринал вече над 80 само из Вузовете …

По-важното е, че пак съм на път да се преразтегля на сто места и проекти, ама такъв съм си. Та понякога правя такъв и „Риалити Чек“, демек не чек от Риалити Шоу, ами проверка какво наистина се случва или трябва да ми се случва.

Та засега грубо, плановете ми за свършване в близък и далечен период са следните:

• превод на McLuhan’s Wake  на български.
• Доинсталирване и вкарване в работен процес на основната щайга, белким лаптопа му дам свободно.
• още преводи и статии за Българската ГО Асоциация, хем и да се огледам какви нови титли са изпораздали азиатците.
• Коментар на MarkStrat3 играта, нови съвети и илюстрации към тях.
• Основен ремонт на жалкото ми извинение за уеб-сайт…
• Още търсене за дъски за ГО из града, който има идеи, ще съм благодарен.
• грозна чернова на дипломната.
• завършване на курсовата по КИС.

изпуших за момента. като се сетя нещо ново, пак ще добавям…