Бисери и проблясъци от мейл-листа на Менса България

От време на време, в мейл-листа на Менса България се появяват истински звездни изпълнения на иронията и самоиронията…. Някои просто си заслужават да бъдат прочетени и по повече от веднъж 🙂

И какво ако някой ме нарече, примерно, „идиот“? Ми че аз си го знам. Както и всичките ми приятели. Да не говорим, че жена ми ми го напомня достатъчно често. Да тръгна да съдя някого заради това? Да бе, че цялата страна да го разбере. Може да съм идиот, но не съм луд.

По лични впечатления, поддържането на чувство за самоирония и хумор е добър отличителен знак на все още будните, не-в-идиотени мозъци. А горния определено си е все още такъв , пак по лични наблюдения.

az lichno ostanax navremeto v BG
(vapreki che imax Zelena karta za US i dokumenti za Avstralia odobreni)
shtoto sam MAZOXIST 🙂

А този дори не се нуждае от коментар, а по-скоро от черепене с една хубава студена бира, ако мине през Варна.

И да, коментарите са вземани малко извън контекст, но това е все едно да цитираш 2 реда (кои да е два реда) на Пратчет – няма начин да не се ухилиш.

Published in: on юли 8, 2008 at 10:43  Вашият коментар  

Председателя на Менса-Варна се пробва да ми затваря устата

Неделя, 11-ти Ноември, беше интересен ден, в който кулминираха няколко неща.

Първо, тогава трябваше да бъде събирането на желаещите деца за школата ми по Го.

Тогава трябваше да бъде и едната неделя с изпити за следващата школа за Менса за децата.

Реално, доколкото видях, почти не дойдоха деца и за двете.

А все още действащия председател на Менса Варна, най-накрая е забелязал блога и наблюденията ми. И се опита да ми оказва влияние, да ме плаши и да ме гони от клуба, сякаш е негова собственост и ще му отнема офиса или децата от школата… жалка картинка.

(още…)

Published in: on декември 14, 2007 at 18:40  Comments (1)  
Tags: , ,

Кръжок по Го във Варна – желаещи?

На 14 октомври ходих отново до офиса на Менса-Варна, за да доизясня някои неща.

Първото и най-важното – заплюх си един ден от седмицата, за да карам самостоятелно кръжок или школа по Го в офиса.

Второ – затвърди ми се мнението, че не искам и няма да бъда свързван повече с школата на Менса за децата, ще си водя заниманията с които деца искат от тях, защото ме познават.

Трето – окончателно се убедих, че с този ръководител, писането и изпълняването на проекти е мижи да те лажим – подписахме пост-фактум договори за летния проект и даже написаха, че са ни дали още по-малко пари от преди (заради данъци и осигуровки и т.н. – yeah, right), с недомлъвката, че ще се дават после и още(!?). А, да, подписаха и договора и заплащането и на члена, който дори беше извън страната и го замествах… Тъй, тъй, трябва да се отчете. Въпросният човек ми е донякъде колега и си е голям пич и се зарадвах да го видя на партито по приключване на школата.

Така е, луда работа. Размених две реплики на кръст с председателя, обявих на присъстващите деца, че от Ноември стартирам школата, па който иска да се запише, времето ще го доуточняваме по съгласие да е удобно и за двете смени (дано вече има училище тогава). Попитах две-три от децата, които бяха най-запалени дали им се идва да играят Го веднъж седмично и отзивите бяха повече от окуражителни…

Така че сега остава да се постарая и да разпространя новината. Ако имате някой познат, който би си падал по абстрактни и много дълбоки игри или е ученик (ученичка) с много свободно време напоследък (хехх..) и сте от района на Варна, може да ви заинтригува първата целогодишна школа по играта Го – вероятно последната игра, на която компютърът все още не може да бие напреднал човек.

От миналата година имам базата вече, не мисля да вземам такса за желаещите, не ми дава сърце, а така и така ще се ползва офиса на Менса, ул. „Македония“155, няма за какво друго да се тревожа. Засега го мисля да е в сряда следобед, но може да се промени, според желанието на оформилата се група.

Published in: on октомври 19, 2007 at 00:47  Comments (1)  

„Менса Варна за децата“ – добра идея, лош ръководител

Мина близо месец, откакто приключих и летните си уроци по Го към школата на Менса Варна за децата. За този един месец обмислях как да изкажа мнението си за програмата и какво се е променило в нея за наблюденията ми от една година насам. Заглавието почти го изчерпва.

 

Накратко – нямам повече желание да бъда свързван с нея, особено, докато текущият председател е все още наоколо.

 

Причината – същата, поради която половината останали преподаватели също се отказват да преподават в нея под опеката на варненския председател на Менса Варна. А именно – загуба на доверие и респект.

(още…)

Go, Mensa, Climbing, Work and Dance

I wish i could come up with a more suitable title, but the tag-ging style sums it up.

I haven’t written in quite a while and was wondering what to add to it and here is the result 😉

Basically, I kinda found myself  a job, i.e. i still just sit on the PC, but even get paid to browse some pages online (and no, it’s not spam, au contrair) – but this keeps me busy not so much time these few days.

Next, I stepped in for  a colleague in Mensa going abroad and took his hours with the kids, so that means even more Go lessons for them. Some were cheering and some … well, got the chance to shoot and play tennis even more! The question is to keep their minds busy and buzzing, so thanks to the club, we still have options. I gave them some tasks to solve and will see how it turns out – just to keep their hunger for concepts 😉

I am mainly hiding from the scorching heat these days, and sentimentally visiting the old dancing hall… memories… The dancing instructor Elena Kirova (Елена Кирова) is still as good as ever, even smilier than before. I miss the waltzes… when i try to make a swing or two, the energy from within is bursting within me, feels good to be in the harmony of the dance once again, even briefly.

These days there’s a Climbing event in Varna, anyone interested in bouldering should go and see some movies this weekend, as well as try the boulder being constructed in the Maritime Garden behind the Pantheon, below Sports Palace.

And thanks to Aspo, I will bring the kids in for some climbing next weekend.

Published in: on август 3, 2007 at 13:43  Вашият коментар  

Първа лятна школа МЕНСА за децата, Варна

… И пуловете не ми достигнаха 🙂

Бях лакирал половината дъски, които са разграфени за 9х9 и 13х13 размери, но пуловете ми стигаха само за най-малките.

А дечурлигата се оказаха повечко – над 20, по записан списък и 30 дори!

Бях донесъл и моята голяма дъска 19х19, която веднага стана обект на желание от всички (явно от малки вече действа механизма по-голямото е по-хубаво), та за другата неделя трябва да взимам още малко камъчета от Бриколажа…

Иначе се получи добре – който искаше, играеше на Го, а който не – долу на тениса. Така поне не си пречеха децата. Показах им основните, първи неща като последователността на дебютите, ъгли, страни и после център, за да се опитат да осмислят максимизирането на резултата.

Има вече някои, които почват да разбират за какво става дума, а други все още искат просто да оберат противника. А това НЕ е целта на играта. Вече е въпрос на философия.

Другия път трябва да се подготвя за по-голяма вълна вероятно… кой ти дава една свободна неделна сутрин без децата 🙂

shkolaGo

Прави ми впечатление, че по-малко пъти ме търсят, за да питат за вече мъртви останали пулове, значи вече ги виждат, когато са останали обградени на дъската. 🙂

Възрастта не играе толкова важна роля, колкото желанието на дечурлигата да си играят. Има някои, които са по-малки от другите, но пак схванаха бързо основните неща. Други се пробваха бързо и неуспешно да шмекеруват 🙂

shkolaGO2

Затова и се въздържам от по-абстрактни обяснения и сравнения, но пък очите, количката и кръста, като еманации на примитивните форми за редуциране на очи се приеха добре.

Мисля последната неделя да им направя мини-турнир на девятката, да видим дотогава какво ще научат. Засега е приятна игра!

Published in: on юли 10, 2007 at 14:47  2 Коментари  

Дечицата в МЕНСА

Неделя беше малко по-забавен ден от обичайните напоследък, като се има предвид, че ходенето на очни последен семестър във Винса граничи със скуката.
Поне минах пак през Менса-Варна и видях децата, на които ще показвам играта ГО догодина. Направиха ми добро впечатление – май теста, с който ги избират върши работа и са взели за обучение тия, на които щракалките им бачкат.
Бях даже същисан и засрамен от себе си, че някои от главоблъсканиците с думи не можах да зацепя веднага, макар че се търсеха прости съществителни като бадем и тигър 🙂 явно ЕГН-то си казва думата. Докато чаках приятелите да покажа правилата на ГО и да поиграем, шефа на Менса-Варна ми даде малка задачка – да съм квестор на едно малко момиченце, на което даде теста за деца за допускане в школата на Менса за деца. То беше докарано от по-голямата си сестра, също член на „отбора“.
Бях приятно изумен, че мъничето успя с огромни темпове да изпревари в общата класация по резултат много от децата, голяма част от които бяха 5 до 8 клас. А то бе едва 1-ви…..
Това ме успокоява, че и интелигентността не е постоянно залязващ фактор и все пак оцелява в нашият роден Абсурдистан.

Published in: on ноември 15, 2006 at 09:24  Вашият коментар