Завърших и Винса

Този месец най-накрая се реших да отида и на държавния изпит и след половин година протакане от магистърската теза го взех 🙂

отказах се най-накрая да пиша тезиса, защото темата едва ли щеше да бъде пак одобрена, макар, че присъстваше в примерните такива за специалност „Корпоративни Финанси“, когато си предадох предложението. В последствие вече я нямаше и затова се пробвах  направо на изпита. Пак късмет, Йордан Йорданов не ни беше преподавал за биномни дървета, ама да е жив и здрав Интернета 🙂

Това е третия български университет, който завършвам и мисля, че ми стигат, като за енциклопедична представа и основа. Каквото хубаво съм видял и успял да запомня от Морското, УНСС и Икономическия, това ще ми остане.

Вече имам повече време за четене, Го, писане на CV-та (по-скоро филтриране, няма майтап) и ходене по интервюта. Изведнъж се почувствах отново свободен.

Реклами
Published in: on януари 31, 2008 at 15:37  Вашият коментар  

Председателя на Менса-Варна се пробва да ми затваря устата

Неделя, 11-ти Ноември, беше интересен ден, в който кулминираха няколко неща.

Първо, тогава трябваше да бъде събирането на желаещите деца за школата ми по Го.

Тогава трябваше да бъде и едната неделя с изпити за следващата школа за Менса за децата.

Реално, доколкото видях, почти не дойдоха деца и за двете.

А все още действащия председател на Менса Варна, най-накрая е забелязал блога и наблюденията ми. И се опита да ми оказва влияние, да ме плаши и да ме гони от клуба, сякаш е негова собственост и ще му отнема офиса или децата от школата… жалка картинка.

(още…)

Published in: on декември 14, 2007 at 18:40  Comments (1)  
Tags: , ,

Кръжок по Го във Варна – желаещи?

На 14 октомври ходих отново до офиса на Менса-Варна, за да доизясня някои неща.

Първото и най-важното – заплюх си един ден от седмицата, за да карам самостоятелно кръжок или школа по Го в офиса.

Второ – затвърди ми се мнението, че не искам и няма да бъда свързван повече с школата на Менса за децата, ще си водя заниманията с които деца искат от тях, защото ме познават.

Трето – окончателно се убедих, че с този ръководител, писането и изпълняването на проекти е мижи да те лажим – подписахме пост-фактум договори за летния проект и даже написаха, че са ни дали още по-малко пари от преди (заради данъци и осигуровки и т.н. – yeah, right), с недомлъвката, че ще се дават после и още(!?). А, да, подписаха и договора и заплащането и на члена, който дори беше извън страната и го замествах… Тъй, тъй, трябва да се отчете. Въпросният човек ми е донякъде колега и си е голям пич и се зарадвах да го видя на партито по приключване на школата.

Така е, луда работа. Размених две реплики на кръст с председателя, обявих на присъстващите деца, че от Ноември стартирам школата, па който иска да се запише, времето ще го доуточняваме по съгласие да е удобно и за двете смени (дано вече има училище тогава). Попитах две-три от децата, които бяха най-запалени дали им се идва да играят Го веднъж седмично и отзивите бяха повече от окуражителни…

Така че сега остава да се постарая и да разпространя новината. Ако имате някой познат, който би си падал по абстрактни и много дълбоки игри или е ученик (ученичка) с много свободно време напоследък (хехх..) и сте от района на Варна, може да ви заинтригува първата целогодишна школа по играта Го – вероятно последната игра, на която компютърът все още не може да бие напреднал човек.

От миналата година имам базата вече, не мисля да вземам такса за желаещите, не ми дава сърце, а така и така ще се ползва офиса на Менса, ул. „Македония“155, няма за какво друго да се тревожа. Засега го мисля да е в сряда следобед, но може да се промени, според желанието на оформилата се група.

Published in: on октомври 19, 2007 at 00:47  Comments (1)  

Отново на танци – Аржентинско Танго

Когато за първи път се насочих за хват и партньорката каза, че определена позиция на ръцете й е по-предпочитана, защото така усещала по-добре воденето, вътрешно се ушилих до уши – “ тя има опит“.

Две години. Само Аржентинско танго. !!! Не съм ли дърт късметлия….

Със закъснение от близо 9-10 месеца, все пак се завърнах към едно от любимите ми занимания, танците. Пак съм при Кирова, горещо я препоръчвам на всеки, който иска добър инструктор по латина, стандарт или аржентинско танго във Варна. Но сега реших да пробвам тангото. Върти се вече втора година школа по Аржентинско танго, единствената във Варна, между другото…

Определено е по-добро предизвикателство за мен. От край време съм гледал салсата, ама ми е прекалено лесна и елементарна, а пък съм  real sucker for Tango и свободата и авангарда на Аржентинското си каза думата. Остава си само за hardcore фенове на танците и може би така и трябва – в много по-голяма степен е импровизация, но и изисква много добър синхрон и комуникация между партньорите.

Мацката, която може да се каже че мъча, засега, да танцува с мен е много пекана и най-важното обяснява страхотно, точно това, от което имах нужда, за да вляза в крачка. Затова се чувствам късметлия. I am taking the fast track back to shape up 🙂

А иначе все още си изглеждам и мърдам като дърво, не съм и очаквал друго за 2-3 часа тренировки.

2? Не, стават 3 години, откакто престанах да ходя активно на танци. Не съм забравил старите стъпки, но кръста си казва своето. Засега го давам леко. Ако ми е терсене – ще дропя, ама да се надявам, че няма. Чувствам се ок последната година и това ме окуражи. Но просто ми е смешно като се усещам, сякаш не си знам че е така винаги… колко пъти аз съм обяснявал и показвал, та сега да съм от другата страна на the learning curve – it’s fun.

Изпуснах една тренировка за напредналите, поради моя тъпотия, но сега ще наваксам, даже последния път си позволих малко да блесне искрицата в очите ми и за секунда се развихрих, ей мааму, трудно се удържа човек, като започне да му харесва и да се удава. Старите навици се събуждат…

Published in: on октомври 19, 2007 at 00:22  4 коментара  
Tags: , , ,

„McLuhan’s Wake“ – BG translation finally!

Аз съм доволен от себе си. След доста месеци прокрастинейтване, най-накрая си свърших рисърча като хората и преводът на „McLuhan’s Wake“ е готов.

Повече май от половин година, откакто се допитах до въпроса и след доста насъбиране на инфо и решителност, let alone малко вдъхновение, съм доволен от резултата.

Маршал Маклуън не случайно е считан за луд от съвременниците си. Много от творбите му и концепците му са звучащи напредничаво дори и днес.

Бях си купил „Закони на медиите“ като почнах 9-ти клас и не можах много лесно да ги прочета. След години, от Елефтеродакис мисля се казваше гръцката книжарница в центъра на Атина си взех „Understanding Media“ и след още няколко години имах достатъчно време и спокойствие да ги прочета в правилния ред. Took me more than 10 years to get it right…

Който се интересува, филмът на канадците се намира в пиратския залив и в добрите елитни български тракъри, а ако по една случайност ви трябва само моя превод, качен е в юнаците и САБ-а. Едва ли ще го видите по телевизията, затова не се свеня да давам връзки към торент протокол. Следва описанието на филма:

(още…)

Published in: on октомври 9, 2007 at 17:39  Comments (1)  
Tags: , ,

„Менса Варна за децата“ – добра идея, лош ръководител

Мина близо месец, откакто приключих и летните си уроци по Го към школата на Менса Варна за децата. За този един месец обмислях как да изкажа мнението си за програмата и какво се е променило в нея за наблюденията ми от една година насам. Заглавието почти го изчерпва.

 

Накратко – нямам повече желание да бъда свързван с нея, особено, докато текущият председател е все още наоколо.

 

Причината – същата, поради която половината останали преподаватели също се отказват да преподават в нея под опеката на варненския председател на Менса Варна. А именно – загуба на доверие и респект.

(още…)

Апелът на Първа ЕГ – Варна

Мисля, че е излишно да споменавам, че и аз съм поданик на тази гимназия. За времето си беше все още най-„престижната“ във Варна, а и знам разликата каква е в сравнение с „обикновените“.

Разликата е, че все още има и професионалисти. Тази вечер, втората от стачката, те са разпратили следния апел (акцентирането е мое):

Update: Апелът е на двете гимназии под един покрив, Първа и Четвърта, първият разпратен апел беше прецакан при копиране, аз го публикувах тук оправен, днес го видях пред Икономето както трябва да е, така че грешката е вярна

––––––––––––––––––

Уважаеми родители,

 

Стачката на българските учители е краен жест, принудено действие, с което искаме най-сетне да се чуят тревогите ни, които години наред управляващите отпращат в графата „и други“:

(още…)

Published in: on септември 25, 2007 at 23:22  Вашият коментар  
Tags: