Учителската стачка – it’s `bout time.

Ще стане близо десетилетие, откакто минах през месомелачката на системата, наречена „средното школо“, но все още поддържам пряка връзка и имам наблюдения.

Това, което става сега е само един от първите епизоди на една голяма и неизбежна промяна може би за целия 21-ви век. Ако не се изтрепем в нова глобална война това столетие, хората ще общуват и ще се учат по нов начин, самата идея за училището като институция вероятно ще търпи коренна метаморфоза.

(още…)

The way of the Net

Last couple of days mark my luck of synchronicity firing up again.

in a summary:

templeofthought.org -the collaboration on philosophy and other thought domains in English –  a colleague of mine handpicked the popularization of his project and not a lot of people know yet about it, so a lot of smart things can be read there.

http://my.opera.com/Pain%20Diviner/blog/

just awesome – that guy was 4 years ahead of me in high school and he still rocks! especially with the pencils and the humor, trust me 🙂

Published in: on август 19, 2007 at 00:17  3 коментара  

„Can’t rain all the time“

Едно време това си тананикаше май Гарвана от едноименния филм.

А аз винаги съм се чувствал особено, когато времето се нагрочи да вали  – става ми някак приятно. Миналите дни и седмици във Варна беше същия ефект – след дълги морни дни и нощи на жега, един следобед изведнъж очаквано и предизвестено мръкна, замлъкна, сдрачи се….

А аз се  почувствах пак добре.

Тъмнината навън някак си ме кара де се чувствам уютно и да си желая домашното, кара човек да оцени добрия покрив над главата си, ….. и възможността да е от вярната страна на прозореца.

Дъждът ме кара да се радвам и дишам тази разлика – че в океана навън, има остров скътан, който да осмислям като пристан, „harbor and a refuge“.

Предполагам, че съм повечко домошар, та затова така се чувствам.

Published in: on август 15, 2007 at 01:29  Вашият коментар  

Go, Mensa, Climbing, Work and Dance

I wish i could come up with a more suitable title, but the tag-ging style sums it up.

I haven’t written in quite a while and was wondering what to add to it and here is the result 😉

Basically, I kinda found myself  a job, i.e. i still just sit on the PC, but even get paid to browse some pages online (and no, it’s not spam, au contrair) – but this keeps me busy not so much time these few days.

Next, I stepped in for  a colleague in Mensa going abroad and took his hours with the kids, so that means even more Go lessons for them. Some were cheering and some … well, got the chance to shoot and play tennis even more! The question is to keep their minds busy and buzzing, so thanks to the club, we still have options. I gave them some tasks to solve and will see how it turns out – just to keep their hunger for concepts 😉

I am mainly hiding from the scorching heat these days, and sentimentally visiting the old dancing hall… memories… The dancing instructor Elena Kirova (Елена Кирова) is still as good as ever, even smilier than before. I miss the waltzes… when i try to make a swing or two, the energy from within is bursting within me, feels good to be in the harmony of the dance once again, even briefly.

These days there’s a Climbing event in Varna, anyone interested in bouldering should go and see some movies this weekend, as well as try the boulder being constructed in the Maritime Garden behind the Pantheon, below Sports Palace.

And thanks to Aspo, I will bring the kids in for some climbing next weekend.

Published in: on август 3, 2007 at 13:43  Вашият коментар  

Първа лятна школа МЕНСА за децата, Варна

… И пуловете не ми достигнаха 🙂

Бях лакирал половината дъски, които са разграфени за 9х9 и 13х13 размери, но пуловете ми стигаха само за най-малките.

А дечурлигата се оказаха повечко – над 20, по записан списък и 30 дори!

Бях донесъл и моята голяма дъска 19х19, която веднага стана обект на желание от всички (явно от малки вече действа механизма по-голямото е по-хубаво), та за другата неделя трябва да взимам още малко камъчета от Бриколажа…

Иначе се получи добре – който искаше, играеше на Го, а който не – долу на тениса. Така поне не си пречеха децата. Показах им основните, първи неща като последователността на дебютите, ъгли, страни и после център, за да се опитат да осмислят максимизирането на резултата.

Има вече някои, които почват да разбират за какво става дума, а други все още искат просто да оберат противника. А това НЕ е целта на играта. Вече е въпрос на философия.

Другия път трябва да се подготвя за по-голяма вълна вероятно… кой ти дава една свободна неделна сутрин без децата 🙂

shkolaGo

Прави ми впечатление, че по-малко пъти ме търсят, за да питат за вече мъртви останали пулове, значи вече ги виждат, когато са останали обградени на дъската. 🙂

Възрастта не играе толкова важна роля, колкото желанието на дечурлигата да си играят. Има някои, които са по-малки от другите, но пак схванаха бързо основните неща. Други се пробваха бързо и неуспешно да шмекеруват 🙂

shkolaGO2

Затова и се въздържам от по-абстрактни обяснения и сравнения, но пък очите, количката и кръста, като еманации на примитивните форми за редуциране на очи се приеха добре.

Мисля последната неделя да им направя мини-турнир на девятката, да видим дотогава какво ще научат. Засега е приятна игра!

Published in: on юли 10, 2007 at 14:47  2 коментара  

For the things that flow by

Животът има своите странни начини да ти се усмихне 🙂

При мен  това значи, че разни неща са ми се случили, не задължително всичките хубави.

Например, магистратурата ми не бе приета добре въ Винса, та явно трябва да им вкарам мааалко повечко теория, за да е Магистърска теза. Мда, и да е поне 60-80-10 страници…

А другото е че и лятоска ще занимавам и запознавам децата от МЕНСА – Варна с играта Го.

А и никога повече вероятно няма да видя истински Джулаян Морнинг на фона на едноименната песен, изпята от самия певец на Юрая….

Гака е, някои неща трябва да се преживеят.

А иначе още не съм довършил превода на Маклуън, но има надежда! 🙂

Published in: on юли 4, 2007 at 23:34  Вашият коментар