What if Yahweh had a money-back guarantee?

The current crisis, however represented by the media curcus gives some very tasty food for thought.

Like the following quote, summing up the Harold Pinter style of the whole absurdity:

…you know things are bad for American Capitalism Inc. when you have the French congratulating the U.S. for nationalizing AIG…

and that was just a while, before the big money gushing started…

Even CNN would just stop on the very N word for american banks, when commenting the equity for money deal, proposed by paulson.

Sheeesh, like it is any use, imagine if God had a stake in this crisis, or bubble or whatever they try to name it.

I guess a lot of spiritual entrepreneurs would have quite a valuable time innovating new products of faith and credos, offering trusts and credits. 🙂 And the ultimate deal-closer: money-back guarantee. After all, this is a great opportunity for short-circuiting any kind of faith AND money still left untouched and unearthed in this burnout.

I just want to see the proto-god of all the elders, Yahweh, settling down such claims and how fast would he have to waiver the claims before all the jews come for their interest 😉

Well, unless the Sumerians got there first, that is.

We are living in interesting times, indeed.

Klein, Fukuyama and Toynbee now seem like a toned down version of our dreams for better times from last night.

Реклама

Изявление – обръщение на Сергей Станишев за 15 Септември към българските ученици и учители по повод първия учебен ден

Нашичкия застрелян мини-председател решил да се репчи и възпитава и учениците по училищата още от първия учебен ден.

Дори иска да му четат изявленията и речите, като на парад – за учениците при откриването сутринта на 15-ти, а на учителите – като на заварка, след приключването му. Реално байчо Серго е скалъпил 2 (две) такива речи за четене, които имат много общи неща.

Ако има желание, ето ги какво представляват (backup links), който иска, да си ги чете с кеф и преди 15-ти.

Няколко неща в тях, обаче, бият на очи….

Първо, че Сергейчо се е престрашил и е написал първия ред с обръщенията на ръка, след като са му ги измъдрили и приготвили от канцеларията. Браво, значи поне е минал първи клас.

После следва пълнежа за зарибяване на масите или леко напомняне с пръст за безплодните роптаения лани („Разкажете на учениците си какво означава гордост и независимост“ – тоя филм не им ли го прожектираха миналата година вече?).

И накрая е интересното:

Подписа на Сергей Станишев в обръщението към учениците

... и към учителите.

Дръпнал по една джизгия и готов с подписа. На учителската другарска критика поне има наченки да не е едноизмерен, ама нейсе.

Виж, за дечурлигата си е битер да им е теглил и той вече чертата. Всъщност, знае ли го човек, може и толкоз да си знае, по една резка да дърпа само 🙂

Така че скъпи дечурлига, спестявам ви зора да слушате 5 минутки в повече глупости на 15-ти, да знаете, че не изпускате много. Уроците по независимост предстоят и ще са далеч по-нагледни и интересни от поредния свирчо, дето поучава стадото, за да не му избяга.

Слушкайте и (м)учете, но и (му) мислете.

„McLuhan’s Wake“ – BG translation finally!

Аз съм доволен от себе си. След доста месеци прокрастинейтване, най-накрая си свърших рисърча като хората и преводът на „McLuhan’s Wake“ е готов.

Повече май от половин година, откакто се допитах до въпроса и след доста насъбиране на инфо и решителност, let alone малко вдъхновение, съм доволен от резултата.

Маршал Маклуън не случайно е считан за луд от съвременниците си. Много от творбите му и концепците му са звучащи напредничаво дори и днес.

Бях си купил „Закони на медиите“ като почнах 9-ти клас и не можах много лесно да ги прочета. След години, от Елефтеродакис мисля се казваше гръцката книжарница в центъра на Атина си взех „Understanding Media“ и след още няколко години имах достатъчно време и спокойствие да ги прочета в правилния ред. Took me more than 10 years to get it right…

Който се интересува, филмът на канадците се намира в пиратския залив и в добрите елитни български тракъри, а ако по една случайност ви трябва само моя превод, качен е в юнаците и САБ-а. Едва ли ще го видите по телевизията, затова не се свеня да давам връзки към торент протокол. Следва описанието на филма:

„Can’t rain all the time“

Едно време това си тананикаше май Гарвана от едноименния филм.

А аз винаги съм се чувствал особено, когато времето се нагрочи да вали  – става ми някак приятно. Миналите дни и седмици във Варна беше същия ефект – след дълги морни дни и нощи на жега, един следобед изведнъж очаквано и предизвестено мръкна, замлъкна, сдрачи се….

А аз се  почувствах пак добре.

Тъмнината навън някак си ме кара де се чувствам уютно и да си желая домашното, кара човек да оцени добрия покрив над главата си, ….. и възможността да е от вярната страна на прозореца.

Дъждът ме кара да се радвам и дишам тази разлика – че в океана навън, има остров скътан, който да осмислям като пристан, „harbor and a refuge“.

Предполагам, че съм повечко домошар, та затова така се чувствам.

Машините сме ние и те ни използват

това клипче е истинско майсторско парченце според мен 🙂
нещата, които казва и начина, по който ги показва са … изумително …. познати 🙂
и същевременно малко нови.
покрай идеята за смяна на поколенията, дойде му времето и на световно широката паяжина, или WWW. Та сега е модерно етикетчето Web 2.0 – хем е уеб, хем е две.
но, по-особеното в това представяне е, че по странен начин рефлектира поне с две други неща, които следя – еволюцията на медиите по каноните на Маклуън и играта ГО. В момента древната азиатска игра представлява огромна трудност за програмистите и дори и човек, занимавал се с нея една година може да победи и най-добрите компютърни играчи. и какво правят програмистите? позволяват на компотера да хитрува и да се учи от хората. електронната бариера пада. съвременните добри компютърни програми за го използват чудовищно голяма база данни от игри между живи хора, професионалисти, за да могат да се отсрамят срещу хората. нима това е новият път? синергията? зараждането на новото общо самосъзнание и възраждането на рояка?
Накара ме да се замисля и за себе си….

За Новата и Старата…

Обикновено, медиите почват да правят прегледи на изминалата година някъде към средата на декември. Или пък точно след Коледа. И така оставят извън обзора въпросната последна седмица от годината.
Преди има-няма две години, медиите бяха неприятно изненадани именно от тази си прозорливост – унищожителните наводнения от 2004 г. се случиха точно във въпросната седмица, започваща с Коледа. И всички прегледи от този период бяха, меко казано, грешни.

„It ain’t over till it’s over“, както обичаха да казват по този случай….

Та така и тази година, обзорът й ще го направя след като тя свърши. Както се вижда, чува и шуми, много нови добри и по-лоши неща ще има да се случват все още в тази година, че и в следващата. Тук осъдили някой по бързата процедура, там обесили някой в последния момент, за новогодишен подарък, другаде пък се вихрят люти скандали, които са като ураган в бурканче за четвърта група люде…

Поне можем да си пожелаем по-добри времена за нас и нашите познати.
Късмет, здраве и щастие!  И Новогодишна Наздравица!