„Can’t rain all the time“

Едно време това си тананикаше май Гарвана от едноименния филм.

А аз винаги съм се чувствал особено, когато времето се нагрочи да вали  – става ми някак приятно. Миналите дни и седмици във Варна беше същия ефект – след дълги морни дни и нощи на жега, един следобед изведнъж очаквано и предизвестено мръкна, замлъкна, сдрачи се….

А аз се  почувствах пак добре.

Тъмнината навън някак си ме кара де се чувствам уютно и да си желая домашното, кара човек да оцени добрия покрив над главата си, ….. и възможността да е от вярната страна на прозореца.

Дъждът ме кара да се радвам и дишам тази разлика – че в океана навън, има остров скътан, който да осмислям като пристан, „harbor and a refuge“.

Предполагам, че съм повечко домошар, та затова така се чувствам.

Published in: on август 15, 2007 at 01:29  Вашият коментар  

Машините сме ние и те ни използват

това клипче е истинско майсторско парченце според мен 🙂
нещата, които казва и начина, по който ги показва са … изумително …. познати 🙂
и същевременно малко нови.
покрай идеята за смяна на поколенията, дойде му времето и на световно широката паяжина, или WWW. Та сега е модерно етикетчето Web 2.0 – хем е уеб, хем е две.
но, по-особеното в това представяне е, че по странен начин рефлектира поне с две други неща, които следя – еволюцията на медиите по каноните на Маклуън и играта ГО. В момента древната азиатска игра представлява огромна трудност за програмистите и дори и човек, занимавал се с нея една година може да победи и най-добрите компютърни играчи. и какво правят програмистите? позволяват на компотера да хитрува и да се учи от хората. електронната бариера пада. съвременните добри компютърни програми за го използват чудовищно голяма база данни от игри между живи хора, професионалисти, за да могат да се отсрамят срещу хората. нима това е новият път? синергията? зараждането на новото общо самосъзнание и възраждането на рояка?
Накара ме да се замисля и за себе си….

Published in: on февруари 10, 2007 at 08:25  Вашият коментар  

За Новата и Старата…

Обикновено, медиите почват да правят прегледи на изминалата година някъде към средата на декември. Или пък точно след Коледа. И така оставят извън обзора въпросната последна седмица от годината.
Преди има-няма две години, медиите бяха неприятно изненадани именно от тази си прозорливост – унищожителните наводнения от 2004 г. се случиха точно във въпросната седмица, започваща с Коледа. И всички прегледи от този период бяха, меко казано, грешни.

„It ain’t over till it’s over“, както обичаха да казват по този случай….

Та така и тази година, обзорът й ще го направя след като тя свърши. Както се вижда, чува и шуми, много нови добри и по-лоши неща ще има да се случват все още в тази година, че и в следващата. Тук осъдили някой по бързата процедура, там обесили някой в последния момент, за новогодишен подарък, другаде пък се вихрят люти скандали, които са като ураган в бурканче за четвърта група люде…

Поне можем да си пожелаем по-добри времена за нас и нашите познати.
Късмет, здраве и щастие!  И Новогодишна Наздравица!

Published in: on декември 31, 2006 at 02:32  Вашият коментар  

Когато се размечтаеш за ….

Видях наскоро следната сентенция:

small people talk about other people  
average people talk about things
great people talk about ideas

Чудя се обаче какво ли става, когато човек хвърли поглед на следните снимки…
Определено и аз в началото бях с паднала челюст, докато не видях по-старите модели. Тогава захапах, че всички са концепция само. Ееех, да си помечтаем за такива идеи.

А иначе аз съм на път към поредния information overflow, защото за пореден път се пробвам да мина в пъти повече материал през главата си, отколкото е човешки възможно. Вероятно след 20-30 години ще е известно просто като Синдромът Серотонин – може ли да се сложи мозък на идейна диета? Не е нужно дори и да му се държат клепачите отворени, като по Кубрик. То става от само себе си.

Published in: on ноември 4, 2006 at 02:06  Вашият коментар