Бихте ли отишли на семинар, за да знаете как да се (само)уволните най-добре?

Вече всякакви акули са надушили кръвта от съкращенията из българските училища и се опитват да се възползват от нея.

Наскоро долуцитираният спам се появява из кутиите на все повече училища, случайно или не с предстоящо преструктуриране.

Иронията: че на много от самите директори им предстои да са от другата страна на улицата и да се оглеждат за нова работа.

Та, кой иска да знае как по-ефективно да уволни другарче, че и себе си? Да заповяда! Пир по време на интелектуална чума:

Tsveta Suleva до един бюлюк и-мейл адреси на училища:

Уважаеми г-н/го Директор,

От няколко седмици различни източници посочват , че в началото на предстоящата учебна години  директорите на учебните заведения ще бъдат принудени да прекратят трудовите договори на няколко хиляди учители. През последните десетина години образователната система за първи път се сблъсква с подобен  по мащабите си проблем.

Даваме си ясна сметка колко болезнена и сложна от правна гледна точка е тази  задача, която стои пред Вас. За да Ви помогнем в спазването на изискванията на Кодекса на труда, както и да защитите интересите на ръководеното от Вас учебно заведение, си позволяваме да Ви направим следното предложение.

Новата учебна година 2008-2009 наближава и вече поставя пред Вас, заедно с  познатите Ви въпроси, и редица нови проблеми, свързани преди всичко с реализирането на делегираните бюджети в ръководеното от Вас училище.

Сред тях особено важно място заемат новите Ви ангажименти като работодател. Към най-сложните от правна гледна точка  въпроси, които предстои да решавате в следващите седмици е съобразяването на щатното разписание с възможностите на бюджета Ви.

За да бъдат ограничени до минимум многобройните пропуски и грешки при прекратяване на трудовите договори на педагогически или непедагогически персонал Ви предлагаме да се включите лично или чрез Ваш представител в Националния семинар , организиран от Балканския институт по труда и социалната политика и консултантската компания по осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд „ …….” ООД.

(още…)

Реклами
Published in: on август 25, 2008 at 00:04  Вашият коментар  

Делово сътрудничество

(реален разговор по телефона)

– Ало, Хелпдеск-а ли е?

-Да.

-Трябва ми телефонния номер на …. … от IT отдела, вчера ме е търсил.

– Тук не предоставяме такава информация. Кой се обажда?

-Ами аз съм … … от отдела …. в централата.

-А, тъй кажи бе, че си от нашите! Ей сега ще те свържа направо с който искаше! 🙂

Published in: on август 9, 2008 at 12:46  Вашият коментар  

When „Esc“ is not the way to exit…

Последните два месеца и нещо работя във вероятно единствената банка в България, централата на която не е в София. Ами във Варна. Почти съм късметлия.

Едно от първите неща, които ми направиха впечатление бяха огромното количество правописни грешки по документите, но вероятно това е очакваемо, предвид че обикновено това е работа на стажантите. Другото беше, че в основния банков софтуер, операциите се потвърждаваха с Escape, а не с Enter (!)

Това го бях видял бегло миналата година, но едва сега се уверих, че е така, а и разбрах предисторията.

Когато са инсталирали новата основна банкова система (предната е била под DOS, няма майтап), са им я докарали с един куп настройки по подразбиране. И понеже на абсолютно никой не му направило впечатление, видиш ли, и не си направили явно труда да попитат дали се сменят и тези настройки, така и тръгнали да обучават хората в цялата банка.

Две седмици преди края на миграцията и преминаването към новата система, един от програмистите й бил тук, за да оказва подкрепа в тези тежки моменти. Та точно той веднъж случайно попитал местните колеги, „А, ама вие защо не сте променили настройките за клавишите по подразбиране?  Не е нужно да потвъждавате всичко с Esc, ето от тези файлове може да си ги промените на каквито искате, например Enter“…..

Излишно е да споменавам, че вече било късно 🙂

Published in: on август 9, 2008 at 12:37  Вашият коментар  

Бисери и проблясъци от мейл-листа на Менса България

От време на време, в мейл-листа на Менса България се появяват истински звездни изпълнения на иронията и самоиронията…. Някои просто си заслужават да бъдат прочетени и по повече от веднъж 🙂

И какво ако някой ме нарече, примерно, „идиот“? Ми че аз си го знам. Както и всичките ми приятели. Да не говорим, че жена ми ми го напомня достатъчно често. Да тръгна да съдя някого заради това? Да бе, че цялата страна да го разбере. Може да съм идиот, но не съм луд.

По лични впечатления, поддържането на чувство за самоирония и хумор е добър отличителен знак на все още будните, не-в-идиотени мозъци. А горния определено си е все още такъв , пак по лични наблюдения.

az lichno ostanax navremeto v BG
(vapreki che imax Zelena karta za US i dokumenti za Avstralia odobreni)
shtoto sam MAZOXIST 🙂

А този дори не се нуждае от коментар, а по-скоро от черепене с една хубава студена бира, ако мине през Варна.

И да, коментарите са вземани малко извън контекст, но това е все едно да цитираш 2 реда (кои да е два реда) на Пратчет – няма начин да не се ухилиш.

Published in: on юли 8, 2008 at 10:43  Вашият коментар  

Николай Михайлов пусна блог! – PsyGlass

Доживях да видя, че и Николай Михайлов се е престрашил да пише онлайн! Той е един от най-уважаваните ми съученици с рядко проницателен интелект и пробивност отвъд рамките. Такива като него се случва да се броят на пръстите на ръката в един випуск, било то дори и в Първа Езикова 🙂

Никсън-а, както му викам заради излъчването на политик и проницателност е доста ярка птица, с богата биография и интересни постижения (в СУ, председател на Студентския съвет, Икономика и после Психология, копирайтър в рекламната индустрия, органайзър в неправителствена организация и т.н….). Просто няколко страници няма да ми стигнат за пълна справка. Като пример за перфектно измислен и барнат знак, може да го питате за логото на Студентски Съвет към Софийския Университет (в последствие на Философския Факултет).

Сега Николай е решил да „дебютира“ с темата за производителността – „Човешки Ресурси в канавката“ и това е по неговия си начин на изложение и фиксиране на темата и проблемите. Не е лесен за четене, с доста образни интерпретации, но и завидно точни метафори и проницания. Просто си е в неговия типичен стил. Неподражаем.

Много горещо препоръчвам на всеки да се запознае с този феномен и като човек. За да може да казва след години гордо, че го е познавал още преди да е станал известен 🙂

Еех, ако поне си вдигаше и GSM-а баш на рождения си ден, цена нямаше да има 🙂

Поне тая година успях да го чуя и това е добър знак. Честит рожден ден и блог, Никсън!

Published in: on юни 18, 2008 at 14:31  Вашият коментар  
Tags: , , ,

Фантастите си отиват, мечтите им оживяват…

Жално ми стана, че Кларк си замина наскоро. А сега и Дилов, още повече.

Техните светове закъсняха съвсем малко за срещата с тях от тази страна на битието и се разминаха…

Артър Кларк беше  и ще си остане от гигантите, The City and the stars е на една нога с Nightfall по великолепност на човешката натура, претворена в проза.

И тогава, звездите грейнаха…

Published in: on юни 13, 2008 at 00:45  Вашият коментар  
Tags: , ,

Завърших и Винса

Този месец най-накрая се реших да отида и на държавния изпит и след половин година протакане от магистърската теза го взех 🙂

отказах се най-накрая да пиша тезиса, защото темата едва ли щеше да бъде пак одобрена, макар, че присъстваше в примерните такива за специалност „Корпоративни Финанси“, когато си предадох предложението. В последствие вече я нямаше и затова се пробвах  направо на изпита. Пак късмет, Йордан Йорданов не ни беше преподавал за биномни дървета, ама да е жив и здрав Интернета 🙂

Това е третия български университет, който завършвам и мисля, че ми стигат, като за енциклопедична представа и основа. Каквото хубаво съм видял и успял да запомня от Морското, УНСС и Икономическия, това ще ми остане.

Вече имам повече време за четене, Го, писане на CV-та (по-скоро филтриране, няма майтап) и ходене по интервюта. Изведнъж се почувствах отново свободен.

Published in: on януари 31, 2008 at 15:37  Вашият коментар